Home > Общи, Прозрения > Развеждам се

Развеждам се

Казват, че човек дори добре да живее, рано или късно се жени. Е, ожених се и аз. Това беше в далечната 83та година. Бях малолетен, едва навършил 12 години. Запознахме се чрез едно списание – Млад Конструктор. Бяха публикували QWERTY подредбата на клавиатурата на Правец 82.  Изрязах си я и си я държех в леглото. Преди заспиване тренирах кой клавиш къде е, за да съм подготвен когато видя компютър на живо. Разбира се, моментът не закъсня – още на следващата пролет се записах в “клуб компютър” и тогава свършихме  с виртуалната и започна истинската любов. Така минаха години в неспирни забавления, които бяха прекъсвани от кратки  паузи заради разни обективни и субективни фактори.

Без да разтрогвам първия брак, 2002ра година се ожених за втори път. Този път за човешко същество от женски пол. ТЯ ме хареса с малкото ми предимства и многото ми недостатъци. Понеже в първия брак се явявах нещо като жиголо и постоянно имаше по някой лев плюс заплатата, нямаше нищо против тази връзка. Всъщност, тя и сега няма. Но аз се уморих да слугувам. Уморих се да си прекъсвам работата и да се втурвам да изправям кривите краставици на някого, само защото той е решил, че точно сега е моментът. Уморих се да работя по 16 часа на ден и да си виждам семейството само по време на хранене и то за 30тина минутки. Да бързам да се прибера от работа, само за да седна отново, защото трябвало да направя на “еди-кой-си” нещо си, защото той е решил, че е дребно и е единствен на света и точно аз трябва да му свърша работа, точно когато мен ме боли глава или работя друго.

И така, развеждам се с първата си любов. До тук бях. Разбира се, служебните отношения си остават – парите винаги са били нужни преди, нужни са сега, ще бъдат нужни и за в бъдеще. Съжалявам, мили “приятели”. Отнемам правото на другите да ми решават кога ще им играя по свирката, само защото сега им е тупнал тупанът. Ако не ви отговоря по телефона, значи точно сега не искам, защото си имам друга работа. Ако не ви отговоря по skype, icq или e-mail, значи че така съм решил и не нужно да ми звъните по телефона – и там няма да вдигна ако не съм на кеф. Това че са пуснати постоянно нищо не значи.

Сбогом и благодаря за рибата!

Ако материалът ви е харесал, подкрепете ме.
Categories: Общи, Прозрения Tags:
  1. Яна
  2. Green
    August 2nd, 2011 at 11:38 | #2

    Само така! Има една книга “Изкуството да бъдеш егоист” от Йозеф Киршнер – много добра. Показва ти как да уважаваш себе си и да не те манипулират.

  3. julaika
    May 26th, 2011 at 21:20 | #3

    Зарсамих се:) Ама нямам избор…

  4. April 6th, 2011 at 22:02 | #4

    уф, как ме уплаши, бе, момче …

  5. velin
    April 4th, 2011 at 21:32 | #5

    ба, леко с тия заглавия, щях да се задавя… :)

  6. April 4th, 2011 at 17:56 | #6

    ше знам да не те питам вече :)

  7. April 4th, 2011 at 16:23 | #7

    @Гарга Рошава
    Ти пък къде се тикаш в навалицата. :-*

  8. April 4th, 2011 at 16:17 | #8

    олеееее, посипвам си главата с пепел. :oops:

  1. November 30th, 2011 at 12:58 | #1

Comments links could be nofollow free.