Дневникът на Николай Цветков

- Ставааай! Време е за училищеее.
- Ооо, стига!

Познато, нали? Останалото също е до болка познато.

Обичайната даскалка по физическо, която никой не ебава, но с напъни да се покаже и докаже вика с колкото сила има.

Обичайните лолитки – мънички и симпатични момиченца, докарани като проститутки от магистралата.

Обичайните охранени прасенца с още по-охранени майки, които незнайно защо слагат три кила алено червило по зурлата и нарочно омазват и поне 5мм извън устните, в комбинация с яркия грим по клепачите приличат на намагнитен кинескоп на цветен телевизор Рубин от соца.

Все същите болни амбиции на някои родители да избутат децата си да са най-отпред.

Неизменните тумби цигани от няколко човека, изпращащи едно цигане, и вдигащи шум колкото цяло ято диви мисирки.

Бабите и дядовците с прясно извадените дрешки от гардероба, добре ухаещи на нафталин и Тройной или Амиго.

Дебилно изглеждащият фотограф с евтина техника, но с голяма чанта през рамо, внушаваща респект и пречеща на говедото да снима.

Нещо нормално беше когато някаква лелка излезе с една огромна тринога и една камера, подобна на бусола на нея, застана на средата пред всички и важно заобикаля в търсене на избягалия нейде фокус.

По-умните дойдоха в 9:40, когато лудницата свършваше, а не като някои от нас още в 8:50, за да не изпуснем нещо, нали.

Програмата не се е изменила почти никак за последните 30 години, откакто аз учех там. Все още се изричат неуместни изрази от рода на “учителите едвам обхващат с две ръце огромните букети”, като в същия момент 2/3 от тях стискаха по 3-4 цветенца. Много ме зарадва фактът, че имаше дечица, носещи живо цвете в саксия.

Не казвам нищо ново, нали?

Необичайното напоследък е, че все по-често виждам майки, по-симпатични от децата си. Дъщерите на ръст са колкото тях, но са със задници колкото моя и с целулит като лунна повърхност. Ама за това вече писах миналата година.

Учебниците и помагалата отново са тежки и гарджетата ще трябва да ходят с поне 5-6 килограма чанта.

Някой болен мозък е решил, че 3 и 4 клас тази година не трябва да имат занималня. Не, че беше кой знае какво, но поне си пишеха домашните там и вечер само ги проверявахме. Намираха си забавления до 3-4 часа следобед. Нищо, народът е богат и ще си наеме детегледачки.

Честит първи учебен ден!