Tag Archives: аквариум

Борба с нишковидни водорасли с кислородна вода.

Преди месец изпуснах нещата извън контрол – прекалих с торенето и то най-вече с желязото. Появиха се много нишковидни водорасли и кладофора.

Малко по-късно водораслите заеха почти 1/2 от обема на аквариума.  Снимката а малко старичка, не го снимах преди третирането, защото не се надявах на такъв ефект.

И после….
Малко добри новини. Това с кислородната вода (hydrogen peroxyde) действа. Дозировка 1мл кислородна вода на 1л аквариумна вода. Миналата седмица изсипах 30тина мл H2O2 в 11те литра, които смених. Още на другия ден нишковидните побеляха. Минаха няколко дни, стояха си все такива. Мързелът е движеща сила на прогреса. Азбучна истина. Оправдавам се с много работа. Та. Вчера видях, че мрежата се е разплела и положението се избистря. Нишковидните вече са накъсани и или разтворени или по-вероятно изядени. Междувременно направих глупостта да скубя от тях с пинсетата. Освен, че извадих лилеопсиса, друго не постигнах. Днес смених още 11л и сложих още 30тина мл кислородна вода.

Поражения по лилеопсиса и микрозориума няма. Скаридите мърдат. Анциструсите – също. Мъхът не се виждаше от нишковидните, сега гледам, че го има тук там. Тор не съм слагал. А, подавам CO2 от първата смяна.

Javascript калкулатор за дозиране на торове

За да са здрави растенията трябва да ги подхранваме. Това става с добавянето на торове в аквариума. Най-важните елементи са калий, магнезий, желязо, азот, фосфор, калций. Калций има във водопроводната вода. Азот и фосфор се набавят в резултат от метаболизма на рибите (говорим за нормален аквариум, където има и риби и растения), другите елементи са в по-малки количества и трябва да се внасят допълнително.

Много хубав комплексен тор с микроелементи и желязо е Тензо Коктейл (Tenzo Cocktail).

Предозирането с желязо обикновено води до проблеми – поява на водорасли. Дали ще е кладофора, рога или нишковидни, зависи от останалите условия в аквариума. 😀 Препоръчваната доза е 0,1 – 0,5мг/л. Аз ползвам стойност 0,2.

Калий може да се вкара с няколко тора, но най-безопасно става с калиев сулфат – K2SO4. За щастие, производителите са помислили и са го комбинирали с другия важен елемент – магнезий. Той е под формата на магнезиев сулфат – MgSO4. Водещ е калият. За него препоръчителните стойности са 10-20мг/л. Аз ползвам 10мг/л.

ПАТЕНТКАЛИЙ
(КАЛИМАГНЕЗИЙ)
К2О: 30% ( К2SО4 51%);
МgО: 10% (МgSO4 31%);
S: 17%; хлориди: 5%; калциев сулфат: 2%;
гранули: над 4мм 25%; 4-2мм 65%, над 2мм 10%.

За по-удобно драснах набързо едно джаваскрипт калкулаторче за двата тора. Можете да си го съхраните за офлайн употреба или просто да си седи на вашия компютър. Щраквате веднъж с мишката върху връзката и я завлачвате в отметките (favorites и bookmarks). Така завлачвате и втората. След това, можете да си го извиквате всеки път, когато ви е нужен.

Патенткалий Тензо

Ако все пак има някакъв проблем, по-долу давам в html код същия скрипт. Маркирате, копирате, вмъквате в нотпада и записвате като html файл  – File, Save As, въвеждате име, а отдолу (Save as type) избирате All Files.

<!DOCTYPE HTML PUBLIC "-//W3C//DTD HTML 4.01 Transitional//EN" "http://www.w3.org/TR/html4/loose.dtd">
<html>
<head>
 <meta http-equiv="content-type" content="text/html; charset=windows-1251">
 <meta name="author" content="Koko Kokov">
 <script type="text/javascript">
 function tenzo () {
 konc = prompt('Желана концентрация на желязото, г/л: (примерно 0.2)', '0.2');
 obem   = prompt('Обем на аквариума, л: (примерно 110)', '110');
 if (konc != 0 && konc != null && konc != '' && obem != 0 && obem != null && obem != '') {
 grama = 100 * konc / 3.84 * obem/1000;
 alert('Необходимо е да добавяте ' + grama + ' гр Тензо коктейл при всяка смяна на водата.');
 }
}
 function patkal () {
 konc = prompt('Желана концентрация на калия, г/л: (примерно 10)', '10');
 obem   = prompt('Обем на аквариума, л: (примерно 110)', '110');
 if (konc != 0 && konc != null && konc != '' && obem != 0 && obem != null && obem != '') {
 grama = 100 * konc / 30 * obem/1000;
 alert('Необходимо е да добавяте ' + grama + ' гр патенткалий при всяка смяна на водата.');
 }
}
 </script>
 <title>Калкулатор</title>
</head>

<body>

<p align="center"><a href="javascript:tenzo();void(null);">тензо</a> <a href="javascript:patkal();void(null);">патенткалий</a></p>
</body>
</html>

Накратко – това е дозата сухо вещество, която трябва да добавяте в аквариума след всяка смяна на водата. Разбира се, торът трябва да се разтвори предварително във вода. Обикновено го правя в новата вода, която наливам.

Нощно осветление със светодиоди (нощно led осветление)

Нощно осветление със светодиоди (LED)

Нощното осветление не е нужно нито на рибите, нито на растенията. Но е ефектно и създава романтика в стаята. Трябва да бъде подбрано така, че да не е много силно и да смущава рибите и да ни дразни, хем да е достатъчно силно, за да можем да виждаме обстановката.

Малко теория.
Светодиодите са полупроводникови компоненти, които светят при подаване на напрежение с подходяща полярност и определен ток. Обикновено се нуждаят от определен ток и напрежение между 1,3 и 3,8В. Няма светодиод, който да свети на 5В или на 12В. За целта се използва резистор, който се изчислява по закона на Ом. I = U / R, в случая R = U / I.

За източник на напрежение можем да използваме стар адаптор от мрежов суич/хъб, касетофон или някое друго електронно устройство.

Светодиодите – харесваме си сини на цвят. Мисля, че по един на всеки 10-15см ще е достатъчно. Все пак ще е нощно осветление. Според площта на капака определяме бройката. Примерно: 50смх23см = 3х2 = 6 диода. (Оставяме малко разстояние между стените и крайните диоди).

За нощно осветление най-често се ползва син цвят. Пада на напрежение на сините светодиоди приемаме за 3,2В при ток – 20мА.

Тук има една страничка, която ще ни помогне да направим сметките.
http://led.linear1.org/led.wiz

В горното поле въвеждаме напрежението на адаптора, който ще ползваме. Аз имам стар адаптор от мрежов суич, който осигурява 7,5В.
После се въвежда напрежението на светодиода – 3,2В.
Под него се въвежда токът – 20мА.
Най-долу въвеждаме бройката на светодиодите – 6.
(там, на страницата, използваме точка за десетичен разделител – 3,2 трябва да бъде въведено като 3.2)

Избираме показване на wiring diagram.

Отдолу има няколко изречения с данни на английски език. С тяхна помощ определяме дали избраният адаптор ще е подходящ – сравняваме тока и мощността написани на табелката му с тези, написани на страничката. Ако не достига – избираме по-мощен.

Ето подробности определяне на полярността на светодиодите:

При различно захранващо напрежение, ще ви бъдат предложени два варианта на свързване:

(цък на картинката за по-голяма)
В такъв случай избираме горния вариант. Така мощността на резисторите ще бъде по-малка от долния.

Запояването става внимателно с поялник и тинол, като се съблюдава посочената полярност.

Практически съвети:
За съжаление в момента нямам възможност да сложа снимки, за да покажа на практика как стават нещата.  Но ще добавя няколко практически съвета, защото преди време правих такова осветление и вече знам какви грешки да не допускам.

По-добре да се ползва адаптор с по-ниско напрежение, защото резисторите ще са с по-малка мощност и хем ще са по-дребни като размер, хем ще греят по-малко.

Диодите са разположени в горната част на капака, а там винаги е по-топло и е много влажно. За това всички метални части трябва да бъдат много добре влагоизолирани. Единият начин е да се наредят на пластмасова шина и отгоре да се залеят със смола или силикон, а другият е да се сложат в стъклена тръба от стара лампа или пластмасов маркуч и двата края пак да се залепят и изолират.

Конструкцията трябва да има възможност да се маха лесно, за да може да се обслужва лесно аквариумът.

Може да се получи прекалено силно осветление. В такъв случай ако адаптерът е регулируем – намаляваме на по-ниско напрежение. Ако не е – добавяме последователно резистор(и) докато получим нужната сила. Ако не е достатъчно препоръчвам добавянето на още светодиоди и резистори вместо вдигане на захранващото напрежение.

Връзки:
Ето две връзки към подробни инструкции със снимки за направа на такова осветление:
http://www.instructables.com/id/Aquarium_Moonlight/
http://www.instructables.com/id/LED-Aquarium-Lighting/

Това са моите диоди в 110л аквариум:

Коментарите по статията във форума на Българска Аквариумна Енциклопедия.
http://aquariumbg.com/forum/index.php/topic,20553

Защо патентите са гадна работа, или защо няма евтини светодиодни осветители за аквариум

Всеки знае какво е Кока Кола. Въпреки всичко, напитката не е патентована. Защо ли? Защото за да се патентова, трябва да се напишат съставките и. 😀

Колата кучетата я яли (пили). Исках да споделя един по-сериозен проблем. Светодиодите от доста време вече са навлезли в практиката. Откакто братята китайци усвоиха производството им и цената им стана много прилична. Знаете, че гледам рибки. Отдавна съм се замислил за направата на такова осветление. Все още ме спира финансовата страна, но се надявам скоро и това да не е пречка. Разгледах доста сайтове, обаче само в един се предлага официално светодиодно осветление за аквариум. Цената не е и по американския джоб, да не говорим за нашия. Брех… И онзи ден попаднах на един сайт, където си отговорих на въпроса защо е така. Там научих, че има патент за осветяване на аквариум със светодиоди и за това няма производство! PFO Lighting започнали битка с Orbitec, които понастоящем държат патента, но… фалирали. Всъщност, имало някаква надежда, но не ми се четеше. (тук)

Разбира се, патентът не засяга самоделните капаци и осветителни тела. Всеки, който има финансовата възможност и нужната сръчност, може сам да си направи такова чудо.  Само събирам смелост и започвам. 😀

Разрових се в сайта за патенти и прегледах някои неща. Лелееее… Ами то всичко е патентовано! Направа на аквариум, направа на осветление за аквариум, нощно осветление, декоративно, автоматична хранилка, аератор, светодиодно осветление… Ебало си е мамата. Не можеш да пръднеш без да нарушиш някой патент.

Ето картинка на някои от тях.

pfo-prior-art-patents

Та така. Патентите са гадно нещо.

Признаци за липси на макро и микро елементи по водните растения

липси при водните растения
липси при водните растения

Ровейки за нещо друго, попаднах на много интересна схема, показваща нагледно признаците за липси на макро и микро елементи по водните растения. Показани са признаците при липса на различните химични елементи.

  • Сериозна липса на азот – бели/жълти тънки листа
  • Липса на калций (но може да е предозиране на K, Mg) – усукани и бледи листа
  • Липса на желязо – пожълтяване на цялото растение
  • Липса на магнезий – тъмни жилки и светлозелена месеста част на листа
  • Липса на калий – малки дупчици в листа, които се разширяват с пожълтяващи краища.  Останалата част от листа изглежда нормално
  • Ранни признаци на липса на азот – старите листа пожълтяват и съхнат от върха към дръжката
  • Липса на фосфор – старите листа пожълтяват, части от листа загиват и се появяват кафяви, мъртви петна. Листата бързо опадат. (прилича на ранните признаци на липса на азот)

Връзка към оргинала: тук

Повече подробности: тук

Моите аквариуми

Повечето хора ме познават и знаят, че имам няколко хобита, като едно от най-предпочитаните е акваристиката. Рибки гледам от малък. И сега с умиление си спомням трилитровите буркани с няколко гупи и хелери в тях. Като поотраснах, добър съсед джамджия ми направи аквариум. С винкел и маджун. Леле, каква радост беше! Да, но “помпички” нямаше. Обаче имах няколко книжки, а в една от тях открих блестящата идея да надуя автомобилна гума и да я използвам вместо аератор. От някъде изкопах една и веднага я вкарах в действие. Е, цялата стая миришеше на вулканизатор, ама голяма работа. Рибите не умираха. 😉

Мина време. Имаше много уморени риби и растения. Да, тук е моментът да кажа, че повечето хора казват на растенията водорасли – нали живеят във водата! Не, водораслите са всичко друго, само не и растения. Това, което отглеждаме в аквариумите си са растения – водни растения. Към 85та година с един приятел отидохме на Белово на плажа Топлата вода. Бяха ни казали, че в извора има гупи и хелери. И наистина – имаше колкото искаш! Сезонът беше късна есен и температурите предразполагаха зимни якета. Но рибите плуваха комфортно в топлия извор и се плодяха като зайци. 😀 Напълнихме по една дамаджана (такова си носехме) и се прибрахме вкъщи. Е, такива гупи не съм имал никога повече! Като цветове не бяха нещо кой знае какво, ама имах чувството, че са безсмъртни.  Не ги притесняваше модната тогава тенденция да се сменя цялата вода с уж преседяла чешмяна. Плуваха в бяла мътеница и не им дремеха перките. Колко експерименти съм си правил с тях… То не бяха филтри с активен въглен, самоделни нагреватели от епруветка и кантал, електроника с операционен усилвател и тригер на Шмит… Всъщност, тогава вече имах 20 литров, изцяло стъклен аквариум. Лепен със силикон. При някое от посещенията ми на Пловдив, в един гараж ми продадоха руски аератор втора употреба за невероятно високата цена от 27лв.  Е, не изкара много, щото му бяха взели здравето. После отнякъде се сдобих с български и той не ме предаде доста време.

Да, ама дойде време за казарма. Дадох аквариума заедно с рибите на стринка ми на племенника и с надеждата, че той ще се грижи за тях по-добре от баба ми. За съжаление не стана както очаквах. Беше ги сварил без да иска.

Мина време. Започнах работа. Даже смених няколко фирми докато се закрепя. Реших, че ще гледам отново рибки. Купих нов аквариум, рибки, оборудване. Добре, но в Пазарджик основната цел не е грижата за клиента, а по-високия оборот. Ихтиото с метиленово синьо и трипафлавин не се лекува. Или поне не и с “вземи това, трябва да се оправят”. Е, не стана. И така замразих хобито до 2000-та година, годината на прословутия проблем с компютрите, който така и не се случи. 🙂

Поръчах си по-голям аквариум. Да ми пасне на бюфета от годините на родителите ми. Направиха ми го, даже и една лампа ми продадоха. За растенията. На 110л аквариум 18Вт лампа. Дааа. Достатъчна е. Повече не ти трябва! Голям аквариум, нещата по-лесно вървят. Не мина и там без проблеми, но като цяло бяха по-малко.

През 2003та година любим форум ми беше форумът на техбг. И там се заговорихме за рибки. Аз бях силен и буен, даже реших да пиша ръководство за отглеждане! Брех, чудо на чудесата. Ама гугъл през това време набираше бясна скорост и учудващо лесно намираше отговори на много от въпросите, които ме терзаеха. И така попаднах първо на сайта, а после и на ФОРУМА за акваристикаhttp://www.aquariumbg.com/forum/. Изчетох го целия! Лека полека научих адски много неща. Впоследствие станах част от екипа, а после влязох и в ръководната част. Не мога да твърдя, че съм спец по акваристиката, но повечето тънкости ми се изясниха.

Тук може да видите аквариума ми до след 2004та година.  Като се започне от това:

Та се стигне до лудницата преди няколко месеца:

Ето всичко от месец май:
Моля, не стреляйте по пианиста. Той толкова си може.  Маам си главътъ у стенътъ


Този аквариум е на бюрото ми, където е и компютърът.

Външни размери: 50см/30см/23см – д/в/ш. 4мм стъкло
Около 32л вода.
Риби – Danio aequipinnatus, Trichogaster trichopterus, Barbus/Puntius Conchonius, Ancistrus Dolichopterus
Растения: Cryptocoryne Pontederiifolia, Cryptocoryne Wendtii var. brown,  Microsorium Pteropus, Bacopa Caroliniana или Bacopa Monnieri – не съм сигурен каква е.
Охлюви – Melanoides Tuberculata
Филтрация – AuqaEL FAN-1
Осветление – 1бр. 18Вт Sylvania Auqastar
Грунд – 4см с размери 3-5мм.
CO2 от бутилка с мая и захар.


Имаше идея да го направя красив скаридарник. Заради липса на време идеята се провали, както всъщност са и останалите аквариуми.

Външни размери: 41/25/16 – д/в/ш – 3мм стъкло.
Около 15л вода.
Риби – няма.
Растения – Ceratophyllum Demersum, Valisneria Nana, Microsorium Pteropus
Скариди – Neocaridina heterpoda var red.
Охлюви – Planorbis Planorbis, Melanoides Tuberculata
Грунд – 4см с размери 3-5мм.
Осветление – “някаква” warmlight лампа, 13Вт.
Филтър – Аератор с дунапрен
CO2 от бутилка с мая и захар.


С това възродих хобито преди 10 години.

Размери – 85/45/29 д/в/ш – 6мм стъкло.
Около 100л вода
Осветление – 2х18Вт Sylvania Gro-Lux + 2х18Вт Sylvania Auqastar.
Риби – Poecilia Reticulata, Ancistrus Dolichopterus, Paracheirodon Innesi
Охлюви – Planorbis Planorbis, Melanoides Tuberculata
Растения – Cryptocoryne Pontederiifolia, Cryptocoryne Wendtii var. brown,  Microsorium Pteropus, Bacopa Caroliniana и Bacopa Monnieri – май има и от двете, Alternanthera Reineckii, Taxiphyllum barbieri, Vesicularia dubyana, Anubias Cofeifolia, Ludwigia Repens, Vallisneria Americana в много малки количества
Филтрация – AuqEL FAT-2 и Aqua Szut Senior 750
CO2 от бутилка с мая и захар.

Може и да съм пропуснал нещо, но общо взето е това.

Щракайте на снимките за 1024х768.

Забелязва се тенденцията да имам по-бавнорастящи китки, за да не им трябват толкова грижи. Щото мързелът не мори, а мъчи.  Както и да е. Аквариумът на бюрото беше изкормен, рибите и растенията подарени, а на тяхно място засадих подарен от Мариан лилеопсис и прехвърлих скаридите от 16 литровия. Заради мързел и липса на време оставих меланиите в грунда. Оказа се, че бяха повече от колкото си мислех. И ми вадеха бъдещата полянка. Като се ядосах, голяма част от тях извадих и уморих (не беше нарочно). Друга част раздадох. Нещата се стабилизираха. Големият Гонзо ми даде друго растение за полянка – marsilea angustifolia.

marsilea angustifolia
marsilea angustifolia

Подрязах я и я засадих съгласно инструкциите на Тропика и сега чакам развитие. Осветлението е с една 18Вт Аквастар и една “топло бяло” 13Вт Т5 Радиум.

Ето снимка към настоящия момент. Растението пред камъните е изостанал апоногетон, който ще бъде разкаран още утре.

аквариумът на Николай Цветков - 16.08.2009г.
аквариумът на Николай Цветков - 16.08.2009г.

Когато има развитие ще пускам нови публикации с новите снимки.