Чета блога на Deni4ero. Обикновено ме развеселява с позитивизма си. Но има моменти, когато чета публикациите и по отношението на държавата към хората, и ме е срам, че съм българин.
Преди месец изпуснах нещата извън контрол – прекалих с торенето и то най-вече с желязото. Появиха се много нишковидни водорасли и кладофора.
Малко по-късно водораслите заеха почти 1/2 от обема на аквариума. Снимката а малко старичка, не го снимах преди третирането, защото не се надявах на такъв ефект.
И после….
Малко добри новини. Това с кислородната вода (hydrogen peroxyde) действа. Дозировка 1мл кислородна вода на 1л аквариумна вода. Миналата седмица изсипах 30тина мл H2O2 в 11те литра, които смених. Още на другия ден нишковидните побеляха. Минаха няколко дни, стояха си все такива. Мързелът е движеща сила на прогреса. Азбучна истина. Оправдавам се с много работа. Та. Вчера видях, че мрежата се е разплела и положението се избистря. Нишковидните вече са накъсани и или разтворени или по-вероятно изядени. Междувременно направих глупостта да скубя от тях с пинсетата. Освен, че извадих лилеопсиса, друго не постигнах. Днес смених още 11л и сложих още 30тина мл кислородна вода.
Поражения по лилеопсиса и микрозориума няма. Скаридите мърдат. Анциструсите – също. Мъхът не се виждаше от нишковидните, сега гледам, че го има тук там. Тор не съм слагал. А, подавам CO2 от първата смяна.
Дойде и аз да нахраня спамботовете с адреси на досадни спамери. 
Аз пък не съм ги взел от публичното пространство, ами са ми пращали поща на мен или на някой от служебните ми адреси. Е, не обичам неканени гости. Не обичам и спамери гадни. Знам, че не им пука особено, но поне ще опитам. 
office@cenife.com cenife@tbc.bg
Скоро писах за белите червейчета по стъклата на аквариума, които често са енхитреуси. Този път снимах планарии. Качеството не е добро, защото ползвах обикновена лупа пред обектива на фотоапарата.
Снощи от този свят си отиде един приятел. Приятел, с когото бяхме неразделни в детството. За съжаление, след завършване на училище, съдбите ни се разделиха и всеки тръгна по своя път. Въпреки, че живеем къща срещу къща, прозорец срещу прозорец.
Последни коментари