Tag Archives: измама

Изберете българското!

Обичам си родината. Все се надявам, че някога нещата ще се оправят и ще заживеем добре. Старая се да подкрепям родните производители.  Ако имам избор, предпочитам българското. Проблемът, разбира се, не е от днес. Но днес ми дойде в повече.

Купуваш си български продукт. Искаш да разбереш подробности. И почваш да се звериш в надписите. Зверене, ама зверско, ти казвам! Има 10тина езика, а българският е забутан нейде измежду тях. Разбира се, произведено е в EU. Хората казват – кога стана циганин, кога ти почерня задникът. Всъщност не. Made by FS. Аха, звучи чужбинско, нали. Някъде, на майната си, пише че за да разберем страната производител, трябва да видим баркода. Обаче коя цифра на какво съответства – оправяй се сам.

Ама както и да е. Продуктът е широко рекламиран. Опитваш се да разбереш дали е единият или другият вариант. Хе хе, оптимист. Никъде не пише. В описанието с дребни букви просто се намеква за идеята. Поглеждаме съдържанието – естествено, че точно това не се съдържа вътре.

Не искам да мъча ничие любопитство – става дума за дамски превръзки. Евърбел. В магазина или аптеката те питат – Памучни или копринени? Каквото и да изберете, с двата крака сте вътре. Не съдържат нито памук, нито коприна. Но се опитват да ни убедят, че едните създават усещане за памучна, а другите за копринена мекота. Или поне по това се различават двете опаковки. Никъде другаде нищо не пише.

Има още една камара такива стоки. Забелязал съм, че предимно козметичната продукция е така, качествено скрита. Гръмки надписи на английски. Нали сме тренирани и знаем какво има вътре, голям праз, че имало изисквания, имало закони. На кой му пука, по дяволите.

Техни са и Брускети Марети.  С подвеждащата реклама, дето си мислиш, че купуваш нещо италианско.  😀 Кубетите и те са техни. Ха ха, какво ли да очакваш от пържен хляб, произведен от фирма, която прави и дамски превръзки. Яко мононатриев глутамат за по-добър вкус и да сме живи и здрави. Не можаха да ме спечелят.

Преставам да подкрепям български производители, чиито продукти нямат хубави надписи на български език!

Хау. Аз казах.

Защо не обичам журналистите

Защо не ги обичам? Нали и те са хора като всички нас, и те си изкарват хляба с труд.

Имат няколко неприятни черти. Досадни са като конски мухи и освен това ползват стъкмистика за нагласяне на резултатите от анкети и допитвания в тяхна полза. Не е така ли? Веднага давам примери.

Атентатите в Испания. Имаше загинала българка. Е… Струпнаха се де що имаше журналист в нейното село да вземат интервюта от всички нейни роднини – близки и далечни. Само от кучето немá, щото не можеше да говори. В други случаи чак се възмущават, че роднините на убития/убитата не искали да разговарят с тях! Брееей… Вместо да оставят горките хора насаме с мъката им, те допълнително слагат сол на раната. Е, не са ли гадове?!

Подочуват нашите хора за нещо и започват да се ослушват. Примерно става дума за компютри. Нещо, много далече от тяхната област.  Намират някой, който може да не разбира много, но е съгласен да обяснява на дълго и на широко сложна дори за него материя, подмушвайки неразбираеми за обикновения човек термини. И като излезе статията, какво да видим?! 3/4 художествена измислица и 1/4 невярно преписани факти. В момента не ми се търси подходящ пример, ама веднага се сещам за преди години, когато приятел нарече Star Office счетоводна програма. 😀

Одеве дочух за репортаж на БТВ за някакъв малоумник, който инжектирал малки деца. Отидох да видя. До новината се мъдреше една анкета. Само с три отговора.  Прилагам снимка:

btv-anketa Много хитро и удобно, нали?! Днес имаше репортаж за пътуването на стоп. Скоро ще очакваме още един в стил: “Повечето хора не пътуват на автостоп, защото ги е страх!”. 😀 Хубаво. Ама аз не пътувам, защото предпочитам да се возя с влак или да ползвам жокера “обади се на приятел”. Може би бих опитал. Но с подходяща компания. Къде е моят отговор?

И да не пропусна да спомена последния скандал с бразилски телевизионен водещ на някакво крими предаване. Пичът сам си организирал убийства и отвличания, само и само да има какво да говори, само и само да е първи на мястото на събитието.

Сяда Драскачев да пише статия за Калофер, примерно. Хм. Трябва да има снимки. Снимки, снимки, снимки… Гугъл имиджс! Отива, докопва първата по-голяма и слага надпис отдолу “снимка: интернет”. Потрива ръце и всички са доволни. Е, почти всички. Без автора на снимката, разбира се. Ама на кой му дреме.

Да не говорим за разни поръчкови репортажи, пилешки и свински грип и прочее простотии.

Разбира се, има и свестни хора измежду калта. Наскоро Александър Колев се оплака, че е цитиран неправилно. Мацката от Труд се беше извинила за недоглеждането. Радвам се, че все още има такива хора!

Малко SEO менте или Дневникът на Коко вече е Дневникът на Николай Цветков

Нещо не се радвам като потърся в гугъла собственото си име да ми излизат разни други адаши или да пишат за смъртта на мой съименник от Ботевград (лека му пръст!). Та реших да се преименувам от Дневникът на Коко на Дневникът на Николай Цветков. В тоя ред на мисли искам да помоля хората, които са сложили връзка към мен със старото заглавие, да го променят на новото.

Благодаря за вниманието! 🙂