e-zik.com – измамници и спамери

Получавам днес поредния спам. e-zik.com Първо реших, че ще ми предлагат безплатно лизане, но после се разбра, че ми предлагат безплатно да пробвам разговори на английски. Турих си го на кура, разбира се, и без да се замислям го докладвах на http://spamcop.net/ Учудването ми бе огромно когато забелязах, че смотльовците са използвали турски ip адрес за изпращане на спамрекламата си. Т.е. спамът е нагъл и целенасочен. Не стига това, ами липсва и задължителното в такива случаи “това е непоискано търговско съобщение”. Пожелавам им дрисня да ги хване, дано! Ето и за ботовете: ezik@e-zik.com

Да защитим материалите си от кражба

След като пуснах статийката как да се преборим със забранения десен бутон на мишката, госпожица Рая от kadebg.com ревна обидена от думите ми. Да не изпадам в подробности, само искам да благодаря на procheti.blogspot.com за това, че са ме добавили в блога си и в свейо.нйет, въпреки че  свейото са ми адски досадни. Както и да е.

Защо трябва да пазим труда си от кражба?

  1. Защото сме вложили усилия, инвестирали сме в ядене, пиене и тия три работи;
  2. Защото някой друг ще спечели популярност вместо нас;
  3. Защото някой друг ще изкара пари, щото може;
  4. Защото гугъл може да ни прецака за повтарящо се съдържание;
  5. Защото сме егоисти и нашето не си го даваме на други.

Изберете си една или няколко точки. Може да си добавите и ваши. Каквото и да е, трудът трябва да се уважава.

Как обаче да се предпазим? Накратко – никак. Първият закон за интернета гласи, че едно нещо качено ли е онлайн, то може и вероятно ще бъде откраднато. Човекът е роден да се бори и побеждава и обикновено всякакви пречки стимулират борбата му. Забраната на десния бутон, маркирането и копирането на текст в случая са допълнителен стимул – Ела, Вълчо, изяж ме. Ето накратко начините, които могат да се ползват за целта:

  1. Забрана на функционирането на десния бутон на мишката;
  2. Забрана на маркиране (селектиране) на текст;
  3. Използване на flash за извеждане на съдържанието;
  4. Разпечатване на текста в изображение – png или jpg;
  5. Използване на мазен копирайт знак на снимката;
  6. Използване на сайтове за проследяване на плагиатите;
  7. Публикуване на подписания материал в колкото се може повече сайтове;
  8. Вмъкване на разни връзки и скрити думички в текста.

Това е валидно за защита на текстови произведения. За защита на снимки отпада т.8.

Първи и втори вариант няма да коментирам. Не стига, че дразнят, ами и подканват потребителите към кражба.

Вариант три не е толкова лош за обикновения “интернет юзър”. Обаче се ползват стандартни методи и бързо търсене в гугъл открива почти веднага начин за прецакване. Ето един сайт с флаш галерийки, който може да се ползва за показване на снимки. Не знам доколко търсачките се справят с индексирането на писмени произведения.

Ако разпечатим текста в изображение png или jpg нещата стават малко по-различни. Не може да се копира директно, но може да се ползва някой OCR, колкото и да е куц начин. За да го индексират претърсващите роботи, трябва да го напишем като alt или title. Инак ще си имаме една картинка, която ще краси нашия си сайт и нищо повече. Попълването на горните тагове отново улеснява противника.

Когато защитаваме снимки, един от начините е да добавим върху нея адреса на сайта или блога си на видно място с ясно различим шрифт. Текстът не трябва да е прекалено тлъст, за да не дразни, но пък трябва да е на такова място, че да бъде трудно отстраним.

Сайтове за проследяване на текстово съдържание се навъдиха доста. В началото като че ли бяха манна небесна за бедния автор, ама в момента гледам, че нещата не стоят точно така. Бях си записал няколко адреса просто от интерес. За 2 години нито един вече не ползва тия редки лайна. Причината е ясна на всички – просто не вършат работа. Ето два, останалите са прекалено платени 😀 :

  • CopyScape е едното. Голяма далавера – безплатно ти показва няколко резултата от намерени съвпадения. Ако си платиш, всеки ден рови из гюбрето и ако намери кражба ти праща поща. Ако не си платиш – ровиш се сам. Обикаляйки, намерих една кака – Дженифър Матерн как хубаво ги е нахранила. На който му се чете на английски, моля.
  • CopyGator е другото. Само дето е по-безплатно от първото. Не запомних къде го плюеха и него.

Не знам какво толкова пречи на човек да потърси части от текстовете си направо в гугъла? Ама щом ги има, сигурно правят нещо повече. 😀

Ако става дума за снимки, то сайтовете са други.

  • TinEye – Не знам дали бяха първи, но аз първо за тях научих. Справят се доста добре. Търсят по сходство на съдържанието. За мен най-добрата търсачка на крадени снимки;
  • BYO Image Search Lab – Търсят по сходство на цветовете;
  • GazoPa – Търсят по сходство на цветовете и по сходство на обектите в снимката;
  • RevIMG – Тия не ги знам по какво търсят, ама показват и те разни работи.

С въздишка искам да спомена проекта на James Hays и Alexei Efros. Откриване на географското местоположение по снимка.

Логично стигаме до точка седем. Намираме колкото се може повече сайтове, които позволяват поставяне на връзка към нашия сайт, и публикуваме произведението си в тях. За съжаление, на повечето места нещата се публикуват от името на регистрирания ни потребител, но в описанието на снимката или в самия текст обикновено може да се сложи отпратка към оригинала.

Последната възможност е нож с две остриета. Че ще се краде е ясно. Добавянето на допълнителни връзки или упоменаване на автор в кратки текстове е почти невъзможно да бъде направено незабелязано от крадеца. Добра идея е да се поставят връзки към самия сайт. Ако става дума за по-голям материал, вероятността да бъдат просто копипейстнат без да се прочете резултата е много по-голяма. Какво да направим?

Идеята е между изреченията да се добави скрит текст, който не се показва на екрана, но при копиране отива в сайта на крадеца. Пример:

Разпространени са в южната част на Мексико. Дължина на самеца до 5 см, на самката до 7 см. D 9, А 10, ll 28-29. Тялото е изтеглено, леко сплескано отстрани. Самецът има гоноподий. Хайвера се опложда в тялото на самката и тя ражда напълно оформени малки, които веднага започват да се хранят. Основното оцветяване на тялото е жълто. Тъмните краища на люспите образуват мрежест рисунък. От хрилното капаче до “С” минава тънка тъмна надлъжна ивица. Плавниците са жълтеникави, частично с бели до бяло-сини кантове. Мирни риби, плашат се от рязка промяна на осветлението, обичат чиста вода, придържат се към средните и горни слоеве на водата. Може да се отглеждат в общ аквариум със спокойни риби, с засадени и плаващи растения. Аквариумът трябва да е покрит отгоре, тъй като при уплаха може да изскочат. Вода: 24-27 °С, dН 10-20 °, рН 7-8. Може да се добавя сол (до 3 г/л ). (c) Българска Аквариумна Енциклопедия Храна: жива, заместители. Размножаване в общ аквариум. Самката преди раждане става слабо подвижна, често стои в ъглите на аквариума. Бременност около 6 седмици /до 40 малки/. Възрастните не преследват много малките. Стартова храна: “жива прах”. Полова зрялост след 6-8 месеца.

Копирайте текста и го вмъкнете някъде.  Измежду изреченията ще се появи (c) Българска Аквариумна Енциклопедия. При писане, в html режим се добавя едно

<span style=”display: none;”>(c) Българска Аквариумна Енциклопедия </span>

Ключът е в style=”display: none;” кара го да не се показва в нормален режим, но при копиране се вмъква заедно с останалата част от текста. Подобни скрити копирайтчета могат да се поставят на 2-3 места из текста. Но не бива да се прекалява, защото тогава със сигурност ще бъдат премахнати.

За справка, ето връзка към ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА.

Това е от мен. Пожелавам успех на всички!

Забранен ми е десният бутон на мишката!

За съжаление все още се срещат прости хора, които смятат, че като забранят десния бутон на мишката и/или маркирането на текст, ще си спасят сайта от обир. Нищо подобно. Само дразнят хората. Да не говорим, че аз и много като мен когато видят такава кенефна история, просто преставаме да я посещаваме. Нещата от менюто, които излизат при натискане на десния бутон, са дублирани и в главното меню. Но е много по-удобно да цъкнеш и да го използваш отколкото да се разхождаш на няколко сантиметра по-нагоре. Както и да е. Тук искам да покажа за не напредналите как да се справят с това.

Internet Explorer:

От главното меню: Tools, internet options, security. След това в restricted sites – Sites вкарваме дразнещия сайт.
Признавам, това го считам за предимство пред Firefox, че можеш да блокираш конкретен сайт. Но май само това му е предимството. 😀

Firefox:

От главното меню: Tools, Options, Content – махате отметката на Enable JavaScript.

Opera:

При нея положението е лесно. Просто слагате отметка на Stop executing scripts on this page и нещата си идват на мястото.

Chrome:

Tools, options, Under the Hood и от там Content settings, javascript. В Exceptions слагате дразнещия сайт.

Safari:

Tools, options, security – Махате отметката на Enable JavaScript.

Ако само е забранен десния бутон на мишката, след като маркирате нужния текст, натискате от клавиатурата ctrl+c или от менюто – Edit, Copy и текстът ви е копиран в клипборда.

Дано съм бил полезен.