Защо не ги обичам? Нали и те са хора като всички нас, и те си изкарват хляба с труд.

Имат няколко неприятни черти. Досадни са като конски мухи и освен това ползват стъкмистика за нагласяне на резултатите от анкети и допитвания в тяхна полза. Не е така ли? Веднага давам примери.

Атентатите в Испания. Имаше загинала българка. Е… Струпнаха се де що имаше журналист в нейното село да вземат интервюта от всички нейни роднини – близки и далечни. Само от кучето немá, щото не можеше да говори. В други случаи чак се възмущават, че роднините на убития/убитата не искали да разговарят с тях! Брееей… Вместо да оставят горките хора насаме с мъката им, те допълнително слагат сол на раната. Е, не са ли гадове?!

Подочуват нашите хора за нещо и започват да се ослушват. Примерно става дума за компютри. Нещо, много далече от тяхната област.  Намират някой, който може да не разбира много, но е съгласен да обяснява на дълго и на широко сложна дори за него материя, подмушвайки неразбираеми за обикновения човек термини. И като излезе статията, какво да видим?! 3/4 художествена измислица и 1/4 невярно преписани факти. В момента не ми се търси подходящ пример, ама веднага се сещам за преди години, когато приятел нарече Star Office счетоводна програма. 😀

Одеве дочух за репортаж на БТВ за някакъв малоумник, който инжектирал малки деца. Отидох да видя. До новината се мъдреше една анкета. Само с три отговора.  Прилагам снимка:

Много хитро и удобно, нали?! Днес имаше репортаж за пътуването на стоп. Скоро ще очакваме още един в стил: “Повечето хора не пътуват на автостоп, защото ги е страх!”. 😀 Хубаво. Ама аз не пътувам, защото предпочитам да се возя с влак или да ползвам жокера “обади се на приятел”. Може би бих опитал. Но с подходяща компания. Къде е моят отговор?

И да не пропусна да спомена последния скандал с бразилски телевизионен водещ на някакво крими предаване. Пичът сам си организирал убийства и отвличания, само и само да има какво да говори, само и само да е първи на мястото на събитието.

Сяда Драскачев да пише статия за Калофер, примерно. Хм. Трябва да има снимки. Снимки, снимки, снимки… Гугъл имиджс! Отива, докопва първата по-голяма и слага надпис отдолу “снимка: интернет”. Потрива ръце и всички са доволни. Е, почти всички. Без автора на снимката, разбира се. Ама на кой му дреме.

Да не говорим за разни поръчкови репортажи, пилешки и свински грип и прочее простотии.

Разбира се, има и свестни хора измежду калта. Наскоро Александър Колев се оплака, че е цитиран неправилно. Мацката от Труд се беше извинила за недоглеждането. Радвам се, че все още има такива хора!