Вчера заваля сняг. ПуФкаф и готин. Сутринта атмосферата беше фекално жълта. Разправяха, че били песъчинки, довяни от Сахара. Беше много стоплящо в студения ден.
Валя цял ден и цяла нощ. Кога по-силно, кога по-слабо. Разбира се – изненада всички. Почистени бяха само големите булеварди. Съжалявам, че не снимах, ама късно го извадих и не ми остана време. Малките улици, като нашата, не бяха пипнати изобщо. За капак, приятел ми каза, че предупредили хората като си чистят пред къщите, да не изхвърлят снега на улица. А къде, дяволите го взели? Да си го нося в двора, а? Или да си го топя и да си го слагам на рибките. А който няма двор, който няма рибки?
Голямата изненада всъщност беше доволното количество потрошени клони и, разбира се, изкъсани жици. Уж след поредния по-силен вятър правиха чистка на изсъхнали и опасни клони. Чистили са си … нали.
От цялата тази работа най-доволни останаха няколко находчиви циганина. Нарамили лопатите, обикаляха центъра с викове – Чистиииим сняяяг! Бързо, качествено и евтино!
Вчера беше първият хубав ден след снеговете и кишата. Излязох да платя сметките, да обядвам и да свърша едно-друго. Времето беше просто приказно – топличко, слънчевко, само за разходка. Минах по централната улица. Голямо беше огорчението ми когато, вместо да усетя пролетен аромат, усетих миризма на пенсионери – всички бяха наизвадили дрешките от гардеробите и ухайеки на нафталин и застояло, се разхождаха доволни из центъра. Не, нямам нищо против пенсионерите, но къде е младежта? Профучаваше тук-там някоя заблудена групичка, прибирайки се от училище. И това между 3 и 4 следобеда. Ясно – младите са пред компютъра. Тревожна тенденция.
Всъщност, да. Онзи ден една млада девойка не можеше да си стои на краката. Опираше се на друго момиче. Цялата окаляна, вероятно беше пияна или дрогирана. И това пак по следобедно време.
Другото, което ме ядосва редовно пред празници, е че цялата улица е преградена от досадни лелки, тикайки едва ли не в носа ти традиционни мартеници и кичозни боклуци. Не искам да ме задушават! Искам да си вървя спокойно по улицата, без да ми предлагат каквото и да е. Аз имам достатъчно разум, за да реша какво ми харесва и какво ще избера.
Този път са pogled.info. Без да правя никому нищо лошо, започнах да получавам шибаните им новини. Гръм да им удари сървъра дано!
Поне сайтът им да беше нещо човешко, ‘ми то ни общи условия попълнени, ни права за ползване, че и годината им миналата. Що ли ми прилича на спамера Добри Божилов.
Това е моят дневник. Ще се опитам да споделя интересни моменти от моето ежедневие. Не, че има какво да кажа, но нали е модерно... Може пък някой да намери нещо полезно и да се зарадва. Драскайте по някой ред. ;-)
Не искам да ме задушават! Искам да си вървя спокойно по улицата, без да ми предлагат каквото и да е. Аз имам достатъчно разум, за да реша какво ми харесва и какво ще избера.
Последни коментари