За мераклиите, Майкрософт обявиха възможност за свободно сваляне на Windows 7.
Аз го инсталирах преди няколко седмици – и съм доволен. Е, отнеми час докато го наглася да прилича на познатото ми XP, но вече работи по мое желание. 😉
Имам няколко SD/SDHC карти за фотоапарата и миналата седмица, покрай опитите да подкарам Slackware, си правих експерименти с една от тях. Качвах Slax, качвах и разни други бозици. Трих, писах, брисах… Както и очаквах, впоследствие апаратът не я позна. Добре, че бях чел преди доста време какво се прави в този случай. Отидох тук: SD Memory Card Formatting Software и си свалих програмката, с която и направих формат и всичко си тръгна по старому. За да не се чудите и ровите, връзката за сваляне е най-долу в страницата.
Ако е нужна програма за форматиране за работа под windows, ползвал съм тази: HP USB Disk Storage Format Tool, но не можах да намеря връзка към официалната страница на HP. Гледам, че в нетя препоръчват и USB HP Drive Key Boot Utility.
А тук има много полезна информация и програми за различните видове флашки.
Заредих от DVDто и пуснах сетъпа. Флашката бе открита като /dev/sda. С fdisk разкарах всички стари дялове и създадох един – sda1. Форматирах на ext2, избрах нужните пакети и стартирах инсталацията.
След солидна доза чакане, всичко беше готово. Настроих LILO, мрежа, мишка и други дреболии. Излязох в промпта и след малко мислене и ровене, направих следното:
Копирах mkinitrd от флашката в рамдиска, заменяйки навсякъде cp с /mnt/bin/cp, защото това, на busybox не поддържа всички опции:
cat /mnt/usb/bin/mkinitrd |sed -e "s/cp\s/\/mnt\/bin\/cp " > /mkinitrd
chmod a+x /mkinitrd
Направих симлинк:
ln -s /mnt/usr/share/mkinitrd /usr/share/mkinitrd
Редактирах примерния mkinitrd.conf.sample файл:
cp /mnt/etc/mkinitrd.conf.sample /mnt/etc/mkinitrd.conf
Моят вариант изглеждаше така:
SOURCE_TREE="/boot/initrd-tree"
CLEAR_TREE="1"
OUTPUT_IMAGE="/boot/initrd.gz"
KERNEL_VERSION="$(uname -r)"
KEYMAP="us"
#MODULE_LIST="ext3"
#LUKSDEV="/dev/hda1"
ROOTDEV="/dev/sda1"
ROOTFS="ext2"
#RESUMEDEV="/dev/hda2"
#RAID="0"
#LVM="0"
WAIT="5"
След това го копирах в /etc на рамдиска:
cp /mnt/etc/mkinitrd.conf /etc/mkinitrd.conf
Стартирах mkinitrd:
/mkinitrd -F /etc/mkinitrd.conf
Като свърши, редактирах /mnt/etc/lilo.conf да изглежда така:
boot = /dev/sda
vga = ext
LBA32
default = Linux
image = /boot/vmlinuz
initrd = /boot/initrd.gz
root = /dev/sda1
label = Linux
read-only
Изпълних
lilo -r /mnt
и рестартирах, изваждайки диска от DVD устройството. След като слак се зареди, логнах се и изпълних отново mkinitrd със същия параметър:
mkinitrd -F /etc/mkinitrd.conf
Редактирах в /etc/syslogd.conf всички съобщения да логват на отдалечена машина. (syslog remote logging)
Редактирах реда с опциите в /etc/fstab за /dev/sda1 да са noatimе.
/dev/sda1 / ext2 noatime 1 1
Последен рестарт и това е.
Може да се използва временен хардиск и да се създаде и монтира loop файл, на който да се инсталира линукса, а след това файловете да се копират върху флашката. Предполагам, че инсталацията и копирането ще протекат много по-бързо отколкото в моя случай.
Ебах го да го еба, другарке. Щом и аз блог създадох, работите отиват на зле.