Category Archives: Общи

Общи неща.

Защо не обичам журналистите

Защо не ги обичам? Нали и те са хора като всички нас, и те си изкарват хляба с труд.

Имат няколко неприятни черти. Досадни са като конски мухи и освен това ползват стъкмистика за нагласяне на резултатите от анкети и допитвания в тяхна полза. Не е така ли? Веднага давам примери.

Атентатите в Испания. Имаше загинала българка. Е… Струпнаха се де що имаше журналист в нейното село да вземат интервюта от всички нейни роднини – близки и далечни. Само от кучето немá, щото не можеше да говори. В други случаи чак се възмущават, че роднините на убития/убитата не искали да разговарят с тях! Брееей… Вместо да оставят горките хора насаме с мъката им, те допълнително слагат сол на раната. Е, не са ли гадове?!

Подочуват нашите хора за нещо и започват да се ослушват. Примерно става дума за компютри. Нещо, много далече от тяхната област.  Намират някой, който може да не разбира много, но е съгласен да обяснява на дълго и на широко сложна дори за него материя, подмушвайки неразбираеми за обикновения човек термини. И като излезе статията, какво да видим?! 3/4 художествена измислица и 1/4 невярно преписани факти. В момента не ми се търси подходящ пример, ама веднага се сещам за преди години, когато приятел нарече Star Office счетоводна програма. 😀

Одеве дочух за репортаж на БТВ за някакъв малоумник, който инжектирал малки деца. Отидох да видя. До новината се мъдреше една анкета. Само с три отговора.  Прилагам снимка:

btv-anketa Много хитро и удобно, нали?! Днес имаше репортаж за пътуването на стоп. Скоро ще очакваме още един в стил: “Повечето хора не пътуват на автостоп, защото ги е страх!”. 😀 Хубаво. Ама аз не пътувам, защото предпочитам да се возя с влак или да ползвам жокера “обади се на приятел”. Може би бих опитал. Но с подходяща компания. Къде е моят отговор?

И да не пропусна да спомена последния скандал с бразилски телевизионен водещ на някакво крими предаване. Пичът сам си организирал убийства и отвличания, само и само да има какво да говори, само и само да е първи на мястото на събитието.

Сяда Драскачев да пише статия за Калофер, примерно. Хм. Трябва да има снимки. Снимки, снимки, снимки… Гугъл имиджс! Отива, докопва първата по-голяма и слага надпис отдолу “снимка: интернет”. Потрива ръце и всички са доволни. Е, почти всички. Без автора на снимката, разбира се. Ама на кой му дреме.

Да не говорим за разни поръчкови репортажи, пилешки и свински грип и прочее простотии.

Разбира се, има и свестни хора измежду калта. Наскоро Александър Колев се оплака, че е цитиран неправилно. Мацката от Труд се беше извинила за недоглеждането. Радвам се, че все още има такива хора!

Глобалното затопляне ще докара ли тропически животни у нас или тези са си наши?

Днес братовчед ми Иво ме извика в градината на двора да видя и снимам един много интересен паяк. Вика – Превърнахме се в тропическа страна, ебати! И наистина. Паякът е много интересен (снимки 1,2). На двайсетина сантиметра от него имаше още един подобен (сн. 3). Заподозряхме, че първият е женски, а вторият мъжки. Ще питам по-знаещи какви са тези паяци и ще пусна резултатите пак тук.

Паяк Паяк Паяк

Гадинката се оказа разпространена и у нас.  Нарича се Argiope bruennichi или Тигров паяк.

Малко SEO менте или Дневникът на Коко вече е Дневникът на Николай Цветков

Нещо не се радвам като потърся в гугъла собственото си име да ми излизат разни други адаши или да пишат за смъртта на мой съименник от Ботевград (лека му пръст!). Та реших да се преименувам от Дневникът на Коко на Дневникът на Николай Цветков. В тоя ред на мисли искам да помоля хората, които са сложили връзка към мен със старото заглавие, да го променят на новото.

Благодаря за вниманието! 🙂

Загадка на деня

МОМ? Зоя си пада по големите неща (като се има предвид, че и аз съм голям 😀 ) и в Кауфланд си хареса едно голямо парче салам Бургас. Въпреки, че знам че с телец не можеш да излезеш на глава, се опитах да я убедя да не го вземаме, ама не мина номерът. Защо се дърпах ли? Бърз поглед върху етикетчето ще хвърли малко светлина. Та, някой знае ли какво, по дяволите, е МОМ? Месо От Мърша ми звучи напълно правдоподобно като се има предвид вкуса му. 😀

П.П. Оказа се, че това е Механично Обезкостено Месо.

Подарявам справочници за електронни елементи и интегрални схеми

Започнахме къснопролетно, раннолятно почистване, защото малкият ще започва училище наесен и трябва да направим малко освежаване на стаята му. И на двамата със Зоя любим автор ни е Гогол, а най обичаме неговия герой Плюшкин. В един момент човек си казва СТИГА! и започва със сълзи на очи да отделя натрупаните с години простотии и ненужни вещи, събирани с идеята, че “може да потрябва”.

Преди години, когато за сефте видяхме интернет “у наше село”, на мода беше поръчването на разни безплатни неща. Хората не бяха виждали такава лакомия и простотия и пращаха ли, пращаха…

Всички по-големи производители на електронни компоненти изпращаха големи книги с работни схеми, схеми на приложение, корпуси, данни и т.н. Аз от доста време с електроника не се занимавам и вече не са ми нужни. И понеже това си е ценна литература, реших да ги обявя за подаряване. Все на някой могат да свършат работа. А и при изкупна цена 4ст./кг хартия, не си заслужава да бъдат похабени по този начин.

Иска ми се да ги дам на някой, който ще ги оцени. Не ми се ще да ги оставя до коша и тъмнозелените събратя да ги предат за жълти стотинки. Мога да ти изпратя по ИнТайм, че са ми най-удобни.

Който ги иска, нека пише. e-mail адресът ми е koko@домейна горе.

Ще ми се да ги подаря накуп. Ако някой ги пожелае всичките ще е с предимство пред останалите.

Скрита блондинка или Kaufland wins

kaufland wins
kaufland wins

Този път наградата за идиотия на седмицата е за някоя от мацките в Кауфланд – Пазарджик.
Решихме да вземем нещо готово за ядене. Зоя избра сурова наденица, която да опържи на тиган, а аз налетях на нарязан пушен свински врат или нещо такова. Изглеждаше апетитно и си викнах малко над 300г.

Лакомо се нахвърлих на мръвката, когато нещо твърдо вътре ме накара да погледна какво всъщност ям. Много голямо беше учудването ми когато се вторачих и видях, че заедно с месото на филийки е нарязан и канапът, с който то е било овързано?! То бива простотия, то бива, ама чак такава не очаквах. А блондинки там не видях да работят. Може да са скрили русия цвят с големите шапки на главите си. Дори мононатриевият глутамат, който предполагам, че не са пестили, не можа да замаже гадния вкус, дето остава в устата след допира на въженцето със зъбите. Наложи се да ровя и да чистя парченце по парченце всичко.

Да ви е сладко! 😀

Предизборен спам

Току що получих поредния спам. Но този път не се опитваха да ми пробутат лекарства за куродървица или лепенки за увеличаване на хуя, ами някой си Иво Атанасов любезно ми предлага да съм гласувал за него. Прилежно го докладвах в спамкоп и набутах в кошчето. Явно след телефонния спам, на мода е спамът по електронната поща.

Не, Иво! Кофти ти е прическата. Аз не обичам спамерите, вече не обичам и теб. Съжалявам, но ще гласувам за друг. Не ти пожелавам успех.

Преебаното камилче

Вчера за вечеря решихме да вземем пилешки крилца и да ги опържим на фритюрника. Щот съм алчен, взех 3 опаковки от по около 500г. Отворих ги и ги оставих да се размразят. Какво бе учудването ми, когато видях че част от крилцата имат подутини като тумори. Разбира се – беше вода. Всички сме слушали и виждали, че слагат вода в опаковката, за да тежи. Но не. Освен нея, вода имаше инжектирана и в самото крилце. Да, инжектирана. В опаковка бяха по 5 крилца, поне в 2 от тях имаше вода. И какво се получава? Купуваме вода и сол на цена 3,50лв./кг. Евтинийка, дай ми две! 😀

След доволното количество псувни по техен адрес ми мина през ум за Комисията за защита на потребителя. Да, ама не! Погледнах етикетчето. На него с четливи букви в съдържанието си пишеше:

пилешко месо, вода, сол и т.н. (не запомних останалото, а лепенката изхвърлих).

Вече ще трябва да чета по-внимателно етикетите.

Ето едно такова крилце:

И дупчицата от иглата:

Да ви е сладко!