Category Archives: ръководства

Да защитим материалите си от кражба

След като пуснах статийката как да се преборим със забранения десен бутон на мишката, госпожица Рая от kadebg.com ревна обидена от думите ми. Да не изпадам в подробности, само искам да благодаря на procheti.blogspot.com за това, че са ме добавили в блога си и в свейо.нйет, въпреки че  свейото са ми адски досадни. Както и да е.

Защо трябва да пазим труда си от кражба?

  1. Защото сме вложили усилия, инвестирали сме в ядене, пиене и тия три работи;
  2. Защото някой друг ще спечели популярност вместо нас;
  3. Защото някой друг ще изкара пари, щото може;
  4. Защото гугъл може да ни прецака за повтарящо се съдържание;
  5. Защото сме егоисти и нашето не си го даваме на други.

Изберете си една или няколко точки. Може да си добавите и ваши. Каквото и да е, трудът трябва да се уважава.

Как обаче да се предпазим? Накратко – никак. Първият закон за интернета гласи, че едно нещо качено ли е онлайн, то може и вероятно ще бъде откраднато. Човекът е роден да се бори и побеждава и обикновено всякакви пречки стимулират борбата му. Забраната на десния бутон, маркирането и копирането на текст в случая са допълнителен стимул – Ела, Вълчо, изяж ме. Ето накратко начините, които могат да се ползват за целта:

  1. Забрана на функционирането на десния бутон на мишката;
  2. Забрана на маркиране (селектиране) на текст;
  3. Използване на flash за извеждане на съдържанието;
  4. Разпечатване на текста в изображение – png или jpg;
  5. Използване на мазен копирайт знак на снимката;
  6. Използване на сайтове за проследяване на плагиатите;
  7. Публикуване на подписания материал в колкото се може повече сайтове;
  8. Вмъкване на разни връзки и скрити думички в текста.

Това е валидно за защита на текстови произведения. За защита на снимки отпада т.8.

Първи и втори вариант няма да коментирам. Не стига, че дразнят, ами и подканват потребителите към кражба.

Вариант три не е толкова лош за обикновения “интернет юзър”. Обаче се ползват стандартни методи и бързо търсене в гугъл открива почти веднага начин за прецакване. Ето един сайт с флаш галерийки, който може да се ползва за показване на снимки. Не знам доколко търсачките се справят с индексирането на писмени произведения.

Ако разпечатим текста в изображение png или jpg нещата стават малко по-различни. Не може да се копира директно, но може да се ползва някой OCR, колкото и да е куц начин. За да го индексират претърсващите роботи, трябва да го напишем като alt или title. Инак ще си имаме една картинка, която ще краси нашия си сайт и нищо повече. Попълването на горните тагове отново улеснява противника.

Когато защитаваме снимки, един от начините е да добавим върху нея адреса на сайта или блога си на видно място с ясно различим шрифт. Текстът не трябва да е прекалено тлъст, за да не дразни, но пък трябва да е на такова място, че да бъде трудно отстраним.

Сайтове за проследяване на текстово съдържание се навъдиха доста. В началото като че ли бяха манна небесна за бедния автор, ама в момента гледам, че нещата не стоят точно така. Бях си записал няколко адреса просто от интерес. За 2 години нито един вече не ползва тия редки лайна. Причината е ясна на всички – просто не вършат работа. Ето два, останалите са прекалено платени 😀 :

  • CopyScape е едното. Голяма далавера – безплатно ти показва няколко резултата от намерени съвпадения. Ако си платиш, всеки ден рови из гюбрето и ако намери кражба ти праща поща. Ако не си платиш – ровиш се сам. Обикаляйки, намерих една кака – Дженифър Матерн как хубаво ги е нахранила. На който му се чете на английски, моля.
  • CopyGator е другото. Само дето е по-безплатно от първото. Не запомних къде го плюеха и него.

Не знам какво толкова пречи на човек да потърси части от текстовете си направо в гугъла? Ама щом ги има, сигурно правят нещо повече. 😀

Ако става дума за снимки, то сайтовете са други.

  • TinEye – Не знам дали бяха първи, но аз първо за тях научих. Справят се доста добре. Търсят по сходство на съдържанието. За мен най-добрата търсачка на крадени снимки;
  • BYO Image Search Lab – Търсят по сходство на цветовете;
  • GazoPa – Търсят по сходство на цветовете и по сходство на обектите в снимката;
  • RevIMG – Тия не ги знам по какво търсят, ама показват и те разни работи.

С въздишка искам да спомена проекта на James Hays и Alexei Efros. Откриване на географското местоположение по снимка.

Логично стигаме до точка седем. Намираме колкото се може повече сайтове, които позволяват поставяне на връзка към нашия сайт, и публикуваме произведението си в тях. За съжаление, на повечето места нещата се публикуват от името на регистрирания ни потребител, но в описанието на снимката или в самия текст обикновено може да се сложи отпратка към оригинала.

Последната възможност е нож с две остриета. Че ще се краде е ясно. Добавянето на допълнителни връзки или упоменаване на автор в кратки текстове е почти невъзможно да бъде направено незабелязано от крадеца. Добра идея е да се поставят връзки към самия сайт. Ако става дума за по-голям материал, вероятността да бъдат просто копипейстнат без да се прочете резултата е много по-голяма. Какво да направим?

Идеята е между изреченията да се добави скрит текст, който не се показва на екрана, но при копиране отива в сайта на крадеца. Пример:

Разпространени са в южната част на Мексико. Дължина на самеца до 5 см, на самката до 7 см. D 9, А 10, ll 28-29. Тялото е изтеглено, леко сплескано отстрани. Самецът има гоноподий. Хайвера се опложда в тялото на самката и тя ражда напълно оформени малки, които веднага започват да се хранят. Основното оцветяване на тялото е жълто. Тъмните краища на люспите образуват мрежест рисунък. От хрилното капаче до “С” минава тънка тъмна надлъжна ивица. Плавниците са жълтеникави, частично с бели до бяло-сини кантове. Мирни риби, плашат се от рязка промяна на осветлението, обичат чиста вода, придържат се към средните и горни слоеве на водата. Може да се отглеждат в общ аквариум със спокойни риби, с засадени и плаващи растения. Аквариумът трябва да е покрит отгоре, тъй като при уплаха може да изскочат. Вода: 24-27 °С, dН 10-20 °, рН 7-8. Може да се добавя сол (до 3 г/л ). (c) Българска Аквариумна Енциклопедия Храна: жива, заместители. Размножаване в общ аквариум. Самката преди раждане става слабо подвижна, често стои в ъглите на аквариума. Бременност около 6 седмици /до 40 малки/. Възрастните не преследват много малките. Стартова храна: “жива прах”. Полова зрялост след 6-8 месеца.

Копирайте текста и го вмъкнете някъде.  Измежду изреченията ще се появи (c) Българска Аквариумна Енциклопедия. При писане, в html режим се добавя едно

<span style=”display: none;”>(c) Българска Аквариумна Енциклопедия </span>

Ключът е в style=”display: none;” кара го да не се показва в нормален режим, но при копиране се вмъква заедно с останалата част от текста. Подобни скрити копирайтчета могат да се поставят на 2-3 места из текста. Но не бива да се прекалява, защото тогава със сигурност ще бъдат премахнати.

За справка, ето връзка към ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА.

Това е от мен. Пожелавам успех на всички!

Забранен ми е десният бутон на мишката!

За съжаление все още се срещат прости хора, които смятат, че като забранят десния бутон на мишката и/или маркирането на текст, ще си спасят сайта от обир. Нищо подобно. Само дразнят хората. Да не говорим, че аз и много като мен когато видят такава кенефна история, просто преставаме да я посещаваме. Нещата от менюто, които излизат при натискане на десния бутон, са дублирани и в главното меню. Но е много по-удобно да цъкнеш и да го използваш отколкото да се разхождаш на няколко сантиметра по-нагоре. Както и да е. Тук искам да покажа за не напредналите как да се справят с това.

Internet Explorer:

От главното меню: Tools, internet options, security. След това в restricted sites – Sites вкарваме дразнещия сайт.
Признавам, това го считам за предимство пред Firefox, че можеш да блокираш конкретен сайт. Но май само това му е предимството. 😀

Firefox:

От главното меню: Tools, Options, Content – махате отметката на Enable JavaScript.

Opera:

При нея положението е лесно. Просто слагате отметка на Stop executing scripts on this page и нещата си идват на мястото.

Chrome:

Tools, options, Under the Hood и от там Content settings, javascript. В Exceptions слагате дразнещия сайт.

Safari:

Tools, options, security – Махате отметката на Enable JavaScript.

Ако само е забранен десния бутон на мишката, след като маркирате нужния текст, натискате от клавиатурата ctrl+c или от менюто – Edit, Copy и текстът ви е копиран в клипборда.

Дано съм бил полезен.

Любими програми – разглеждане на снимки

Взех си по-голям диск и рекох да си ъпгрейдна бозата с по-нова версия, че не беше преинсталирана от 2004-та година. Не, че не работи, даже напротив – перфектна е. Ама що пък. Разрових се за нови версии на любимите ми програмки. Та реших да пусна серия с тях.

Започвам с програма за разглеждане на снимки. Не, че windows си няма вградена. Ама нали съм лакомо, та гледам все да е с повече екстри. Пробвал съм какво ли не. От безплатните, като че ли xnview ми допадаше най-много. photoscape пък е много удобна за сглобяване на постер от няколко снимки, както и за корекция на баланса на бялото – чудесно за хората, снимащи с GSM. Ирфанвю не можа да го вдигне и на милиметър. Старите версии на ACDSee бяха приказка. Но след това започнаха да ги накачурват с една камара излишни екстри и станаха неизползваеми. Ще спомена Gipm, защото много се говори за нея, но тя е по-скоро за редактиране отколкото за разглеждане. Да не говорим, че е малко в стил “да убием бълхата с топ”.

Та да си дойдем на думата. Преди години един от Жоровците, живеещи в Пловдив ми показа безплатната и готина Brennig’s. За времето си беше супер – бърза, лека, поддържаща много формати. Хубаво, ама Човекът започна да работи за Ashampoo. Съответно се пръкна платена версия с малко повече екстри, наречена Ashampoo Photo Commander. Върл почитател на Jolly Roger, продължих да я ползвам със съответните добавки. Обаче вчера видях, че на сайта им има промоция – безплатно номерче за версия 7.5о. Бързам да го напиша това, защото не знам до кога ще е гювечът. Изисква регистрация, а после текстовете са на немски. Обаче номерчето е валидно и за английския език. 😉 Ето връзка1 и връзка2. Не, че не може да се намери по друг начин, ама след като дават гювеч, защо да не се възползваме. А програмата си заслужава.

Разбира се, верни на традицията “дай да го натъпкаме с екстри, за да му вземем парите, пък какво като не ги ползват”, Ashampoo Photo Commander (APC) съдържа в себе си доста далаверки. Има възможност за създаване на PDF от избрани снимки, запис на представяне на диск, печат на принтер. А за простите преорзмерявания, въртене, надписи, подписи, стрелкички и т.н. няма да обяснявам. Прасето има вградени кодеци и може да възпроизвежда филми и музика. Бози, които изключвам веднага след инсталацията.

Любимите ми настройки са:

Изключване на аудио и видео.
Премахване на лигави ефекти и преглед предишен/следващ със скролера на мишката.
Смалява само големите, не пипа малките снимки.
Премахване на лиготиите при цял екран.

Дано ви хареса колкото и на мен. Успех!

Борба с нишковидни водорасли с кислородна вода.

Преди месец изпуснах нещата извън контрол – прекалих с торенето и то най-вече с желязото. Появиха се много нишковидни водорасли и кладофора.

Малко по-късно водораслите заеха почти 1/2 от обема на аквариума.  Снимката а малко старичка, не го снимах преди третирането, защото не се надявах на такъв ефект.

И после….
Малко добри новини. Това с кислородната вода (hydrogen peroxyde) действа. Дозировка 1мл кислородна вода на 1л аквариумна вода. Миналата седмица изсипах 30тина мл H2O2 в 11те литра, които смених. Още на другия ден нишковидните побеляха. Минаха няколко дни, стояха си все такива. Мързелът е движеща сила на прогреса. Азбучна истина. Оправдавам се с много работа. Та. Вчера видях, че мрежата се е разплела и положението се избистря. Нишковидните вече са накъсани и или разтворени или по-вероятно изядени. Междувременно направих глупостта да скубя от тях с пинсетата. Освен, че извадих лилеопсиса, друго не постигнах. Днес смених още 11л и сложих още 30тина мл кислородна вода.

Поражения по лилеопсиса и микрозориума няма. Скаридите мърдат. Анциструсите – също. Мъхът не се виждаше от нишковидните, сега гледам, че го има тук там. Тор не съм слагал. А, подавам CO2 от първата смяна.

Javascript калкулатор за дозиране на торове

За да са здрави растенията трябва да ги подхранваме. Това става с добавянето на торове в аквариума. Най-важните елементи са калий, магнезий, желязо, азот, фосфор, калций. Калций има във водопроводната вода. Азот и фосфор се набавят в резултат от метаболизма на рибите (говорим за нормален аквариум, където има и риби и растения), другите елементи са в по-малки количества и трябва да се внасят допълнително.

Много хубав комплексен тор с микроелементи и желязо е Тензо Коктейл (Tenzo Cocktail).

Предозирането с желязо обикновено води до проблеми – поява на водорасли. Дали ще е кладофора, рога или нишковидни, зависи от останалите условия в аквариума. 😀 Препоръчваната доза е 0,1 – 0,5мг/л. Аз ползвам стойност 0,2.

Калий може да се вкара с няколко тора, но най-безопасно става с калиев сулфат – K2SO4. За щастие, производителите са помислили и са го комбинирали с другия важен елемент – магнезий. Той е под формата на магнезиев сулфат – MgSO4. Водещ е калият. За него препоръчителните стойности са 10-20мг/л. Аз ползвам 10мг/л.

ПАТЕНТКАЛИЙ
(КАЛИМАГНЕЗИЙ)
К2О: 30% ( К2SО4 51%);
МgО: 10% (МgSO4 31%);
S: 17%; хлориди: 5%; калциев сулфат: 2%;
гранули: над 4мм 25%; 4-2мм 65%, над 2мм 10%.

За по-удобно драснах набързо едно джаваскрипт калкулаторче за двата тора. Можете да си го съхраните за офлайн употреба или просто да си седи на вашия компютър. Щраквате веднъж с мишката върху връзката и я завлачвате в отметките (favorites и bookmarks). Така завлачвате и втората. След това, можете да си го извиквате всеки път, когато ви е нужен.

Патенткалий Тензо

Ако все пак има някакъв проблем, по-долу давам в html код същия скрипт. Маркирате, копирате, вмъквате в нотпада и записвате като html файл  – File, Save As, въвеждате име, а отдолу (Save as type) избирате All Files.

<!DOCTYPE HTML PUBLIC "-//W3C//DTD HTML 4.01 Transitional//EN" "http://www.w3.org/TR/html4/loose.dtd">
<html>
<head>
 <meta http-equiv="content-type" content="text/html; charset=windows-1251">
 <meta name="author" content="Koko Kokov">
 <script type="text/javascript">
 function tenzo () {
 konc = prompt('Желана концентрация на желязото, г/л: (примерно 0.2)', '0.2');
 obem   = prompt('Обем на аквариума, л: (примерно 110)', '110');
 if (konc != 0 && konc != null && konc != '' && obem != 0 && obem != null && obem != '') {
 grama = 100 * konc / 3.84 * obem/1000;
 alert('Необходимо е да добавяте ' + grama + ' гр Тензо коктейл при всяка смяна на водата.');
 }
}
 function patkal () {
 konc = prompt('Желана концентрация на калия, г/л: (примерно 10)', '10');
 obem   = prompt('Обем на аквариума, л: (примерно 110)', '110');
 if (konc != 0 && konc != null && konc != '' && obem != 0 && obem != null && obem != '') {
 grama = 100 * konc / 30 * obem/1000;
 alert('Необходимо е да добавяте ' + grama + ' гр патенткалий при всяка смяна на водата.');
 }
}
 </script>
 <title>Калкулатор</title>
</head>

<body>

<p align="center"><a href="javascript:tenzo();void(null);">тензо</a> <a href="javascript:patkal();void(null);">патенткалий</a></p>
</body>
</html>

Накратко – това е дозата сухо вещество, която трябва да добавяте в аквариума след всяка смяна на водата. Разбира се, торът трябва да се разтвори предварително във вода. Обикновено го правя в новата вода, която наливам.

Нощно осветление със светодиоди (нощно led осветление)

Нощно осветление със светодиоди (LED)

Нощното осветление не е нужно нито на рибите, нито на растенията. Но е ефектно и създава романтика в стаята. Трябва да бъде подбрано така, че да не е много силно и да смущава рибите и да ни дразни, хем да е достатъчно силно, за да можем да виждаме обстановката.

Малко теория.
Светодиодите са полупроводникови компоненти, които светят при подаване на напрежение с подходяща полярност и определен ток. Обикновено се нуждаят от определен ток и напрежение между 1,3 и 3,8В. Няма светодиод, който да свети на 5В или на 12В. За целта се използва резистор, който се изчислява по закона на Ом. I = U / R, в случая R = U / I.

За източник на напрежение можем да използваме стар адаптор от мрежов суич/хъб, касетофон или някое друго електронно устройство.

Светодиодите – харесваме си сини на цвят. Мисля, че по един на всеки 10-15см ще е достатъчно. Все пак ще е нощно осветление. Според площта на капака определяме бройката. Примерно: 50смх23см = 3х2 = 6 диода. (Оставяме малко разстояние между стените и крайните диоди).

За нощно осветление най-често се ползва син цвят. Пада на напрежение на сините светодиоди приемаме за 3,2В при ток – 20мА.

Тук има една страничка, която ще ни помогне да направим сметките.
http://led.linear1.org/led.wiz

В горното поле въвеждаме напрежението на адаптора, който ще ползваме. Аз имам стар адаптор от мрежов суич, който осигурява 7,5В.
После се въвежда напрежението на светодиода – 3,2В.
Под него се въвежда токът – 20мА.
Най-долу въвеждаме бройката на светодиодите – 6.
(там, на страницата, използваме точка за десетичен разделител – 3,2 трябва да бъде въведено като 3.2)

Избираме показване на wiring diagram.

Отдолу има няколко изречения с данни на английски език. С тяхна помощ определяме дали избраният адаптор ще е подходящ – сравняваме тока и мощността написани на табелката му с тези, написани на страничката. Ако не достига – избираме по-мощен.

Ето подробности определяне на полярността на светодиодите:

При различно захранващо напрежение, ще ви бъдат предложени два варианта на свързване:

(цък на картинката за по-голяма)
В такъв случай избираме горния вариант. Така мощността на резисторите ще бъде по-малка от долния.

Запояването става внимателно с поялник и тинол, като се съблюдава посочената полярност.

Практически съвети:
За съжаление в момента нямам възможност да сложа снимки, за да покажа на практика как стават нещата.  Но ще добавя няколко практически съвета, защото преди време правих такова осветление и вече знам какви грешки да не допускам.

По-добре да се ползва адаптор с по-ниско напрежение, защото резисторите ще са с по-малка мощност и хем ще са по-дребни като размер, хем ще греят по-малко.

Диодите са разположени в горната част на капака, а там винаги е по-топло и е много влажно. За това всички метални части трябва да бъдат много добре влагоизолирани. Единият начин е да се наредят на пластмасова шина и отгоре да се залеят със смола или силикон, а другият е да се сложат в стъклена тръба от стара лампа или пластмасов маркуч и двата края пак да се залепят и изолират.

Конструкцията трябва да има възможност да се маха лесно, за да може да се обслужва лесно аквариумът.

Може да се получи прекалено силно осветление. В такъв случай ако адаптерът е регулируем – намаляваме на по-ниско напрежение. Ако не е – добавяме последователно резистор(и) докато получим нужната сила. Ако не е достатъчно препоръчвам добавянето на още светодиоди и резистори вместо вдигане на захранващото напрежение.

Връзки:
Ето две връзки към подробни инструкции със снимки за направа на такова осветление:
http://www.instructables.com/id/Aquarium_Moonlight/
http://www.instructables.com/id/LED-Aquarium-Lighting/

Това са моите диоди в 110л аквариум:

Коментарите по статията във форума на Българска Аквариумна Енциклопедия.
http://aquariumbg.com/forum/index.php/topic,20553

Ръководство за moonwalk – лунна походка. (По М.Джексън)

Който е гледал “Среща с непозната”, ще се сети.

– Хайде сега, танцувай като Майкъл Джексън!
Оня започва.
Пат, пат, пат (стреля с пистолета).
– Мразя този човек! 😀

Та. Ето кратко ръководство за прословутата лунна походка на покойния вече Майкъл Джексън.
Аз вече остарях, ама някой може да се зарадва. 🙂

Ако някой го е прочел и се е зарадвал, нека цъка по рекламките отстрани. И аз ще се зарадвам. Благодаря!

Източник

Страничка с картинки за калибриране на LCD/TFT монитори

Когато преди време се сдобих с по-съвременен монитор, възникна въпросът – как да го калибрирам.

Бързо претърсване на мрежата ме заведе до този адрес: http://www.lagom.nl/lcd-test/

Там има няколко различни картинки, чрез които правилно да настроите монитора си.

И сега – най-важното. Колкото и да се опитвате да нагласите нещата от копчалъка на дисплея, не всичко може да стане както трябва. Тук на помощ идва контролния панел на видеокартата. Аз съм с nVidia Geforce и в офиса и вкъщи и имам тези екстри.  Предполагам, че и ATI, а вероятно и други производители го предлагат като възможност.

Глася от монитора контрастът да е на около 85%, а яркостта на 80% (поне при мен така става добре), отварям горната страница (предпочитам варианта “всички картинки на един екран”), и позиционирам първо на “ниво на черното“. След като наглася така, че да се виждат почти всички елементи, отивам една стъпка надолу – “ниво на бялото” и глася и него. Нормално е през това време да се разбазика черното. Отивам пак там и пак глася и така докато получа задоволителен резултат.

Ето снимка с настройките при мен с двата вида драйвери – горе, ако не се лъжа е майкрософтски, а долу е нвидийски:

Настройки на видеокартата

Като увелича контраста от монитора, получавам по-ярко изображение. Обаче се увеличава разликата между черните и белите полета. Нея намалявам и вкарвам в норми с плъзгача за контраста от драйвера.