На къде отива този свят?!

Ким Петрас
Ким Петрас

Преди година се заговори за най-младият травестит – 12 годишния тогава Тим Петрас, който претърпя операция за промяна на пола и стана Ким Петрас. Момиченцето е известна немска певица и е решило да си запази гласчето.  Има качени клипове в YouTube, че и цял канал даже. Няма лошо. Пораснал е, преценил е, че не се чувства добре да е момче и е направил непоправимото.

Джоси Ромеро
Джоси Ромеро

Добре, но от седмица се заговори за още по-малко дете, чийто пол е променен. Става дума за Джоси Ромеро. На 4 години пикльото решил, че не може да е момче, а е момиче. На 5 години престанал да разрешава да му режат косата и започнал да си избира розови и оранжеви дрешки, като упорито заявявал, че е момиче.  И родителите му с всичкия си акъл му угодили и започнали да го обличат с женски дрешки, а на 8 предприели операция за промяна на пола. На 12 планират започването на терапия с женски хормони. Като го питали защо иска да е момиче, той казвал: – Да бъдеш жена е готино. Готвиш по цял ден в кухнята, можеш да си пуснеш дълга коса и обеци. С две думи – детски гъз.

Нямаше да пиша това ако не бях попаднал на сайт с информация за деца с променен пол. Имат си и официален сайт. Лелееее… Що изтрещял народ има! Разбирам, че това е вродено. Разбирам, че е заболяване. Разбирам, че за да стане красива жена, това трябва да се започне от детска възраст, но да оставиш малко дете да решава какво иска да бъде, не го приемам. Както едно време са кастрирали момчетата, за да им се запазят гласовете. Жестоко е. Ама сигурно аз нищо не разбирам.

Javascript калкулатор за дозиране на торове

За да са здрави растенията трябва да ги подхранваме. Това става с добавянето на торове в аквариума. Най-важните елементи са калий, магнезий, желязо, азот, фосфор, калций. Калций има във водопроводната вода. Азот и фосфор се набавят в резултат от метаболизма на рибите (говорим за нормален аквариум, където има и риби и растения), другите елементи са в по-малки количества и трябва да се внасят допълнително.

Много хубав комплексен тор с микроелементи и желязо е Тензо Коктейл (Tenzo Cocktail).

Предозирането с желязо обикновено води до проблеми – поява на водорасли. Дали ще е кладофора, рога или нишковидни, зависи от останалите условия в аквариума. 😀 Препоръчваната доза е 0,1 – 0,5мг/л. Аз ползвам стойност 0,2.

Калий може да се вкара с няколко тора, но най-безопасно става с калиев сулфат – K2SO4. За щастие, производителите са помислили и са го комбинирали с другия важен елемент – магнезий. Той е под формата на магнезиев сулфат – MgSO4. Водещ е калият. За него препоръчителните стойности са 10-20мг/л. Аз ползвам 10мг/л.

ПАТЕНТКАЛИЙ
(КАЛИМАГНЕЗИЙ)
К2О: 30% ( К2SО4 51%);
МgО: 10% (МgSO4 31%);
S: 17%; хлориди: 5%; калциев сулфат: 2%;
гранули: над 4мм 25%; 4-2мм 65%, над 2мм 10%.

За по-удобно драснах набързо едно джаваскрипт калкулаторче за двата тора. Можете да си го съхраните за офлайн употреба или просто да си седи на вашия компютър. Щраквате веднъж с мишката върху връзката и я завлачвате в отметките (favorites и bookmarks). Така завлачвате и втората. След това, можете да си го извиквате всеки път, когато ви е нужен.

Патенткалий Тензо

Ако все пак има някакъв проблем, по-долу давам в html код същия скрипт. Маркирате, копирате, вмъквате в нотпада и записвате като html файл  – File, Save As, въвеждате име, а отдолу (Save as type) избирате All Files.

<!DOCTYPE HTML PUBLIC "-//W3C//DTD HTML 4.01 Transitional//EN" "http://www.w3.org/TR/html4/loose.dtd">
<html>
<head>
 <meta http-equiv="content-type" content="text/html; charset=windows-1251">
 <meta name="author" content="Koko Kokov">
 <script type="text/javascript">
 function tenzo () {
 konc = prompt('Желана концентрация на желязото, г/л: (примерно 0.2)', '0.2');
 obem   = prompt('Обем на аквариума, л: (примерно 110)', '110');
 if (konc != 0 && konc != null && konc != '' && obem != 0 && obem != null && obem != '') {
 grama = 100 * konc / 3.84 * obem/1000;
 alert('Необходимо е да добавяте ' + grama + ' гр Тензо коктейл при всяка смяна на водата.');
 }
}
 function patkal () {
 konc = prompt('Желана концентрация на калия, г/л: (примерно 10)', '10');
 obem   = prompt('Обем на аквариума, л: (примерно 110)', '110');
 if (konc != 0 && konc != null && konc != '' && obem != 0 && obem != null && obem != '') {
 grama = 100 * konc / 30 * obem/1000;
 alert('Необходимо е да добавяте ' + grama + ' гр патенткалий при всяка смяна на водата.');
 }
}
 </script>
 <title>Калкулатор</title>
</head>

<body>

<p align="center"><a href="javascript:tenzo();void(null);">тензо</a> <a href="javascript:patkal();void(null);">патенткалий</a></p>
</body>
</html>

Накратко – това е дозата сухо вещество, която трябва да добавяте в аквариума след всяка смяна на водата. Разбира се, торът трябва да се разтвори предварително във вода. Обикновено го правя в новата вода, която наливам.

Нощно осветление със светодиоди (нощно led осветление)

Нощно осветление със светодиоди (LED)

Нощното осветление не е нужно нито на рибите, нито на растенията. Но е ефектно и създава романтика в стаята. Трябва да бъде подбрано така, че да не е много силно и да смущава рибите и да ни дразни, хем да е достатъчно силно, за да можем да виждаме обстановката.

Малко теория.
Светодиодите са полупроводникови компоненти, които светят при подаване на напрежение с подходяща полярност и определен ток. Обикновено се нуждаят от определен ток и напрежение между 1,3 и 3,8В. Няма светодиод, който да свети на 5В или на 12В. За целта се използва резистор, който се изчислява по закона на Ом. I = U / R, в случая R = U / I.

За източник на напрежение можем да използваме стар адаптор от мрежов суич/хъб, касетофон или някое друго електронно устройство.

Светодиодите – харесваме си сини на цвят. Мисля, че по един на всеки 10-15см ще е достатъчно. Все пак ще е нощно осветление. Според площта на капака определяме бройката. Примерно: 50смх23см = 3х2 = 6 диода. (Оставяме малко разстояние между стените и крайните диоди).

За нощно осветление най-често се ползва син цвят. Пада на напрежение на сините светодиоди приемаме за 3,2В при ток – 20мА.

Тук има една страничка, която ще ни помогне да направим сметките.
http://led.linear1.org/led.wiz

В горното поле въвеждаме напрежението на адаптора, който ще ползваме. Аз имам стар адаптор от мрежов суич, който осигурява 7,5В.
После се въвежда напрежението на светодиода – 3,2В.
Под него се въвежда токът – 20мА.
Най-долу въвеждаме бройката на светодиодите – 6.
(там, на страницата, използваме точка за десетичен разделител – 3,2 трябва да бъде въведено като 3.2)

Избираме показване на wiring diagram.

Отдолу има няколко изречения с данни на английски език. С тяхна помощ определяме дали избраният адаптор ще е подходящ – сравняваме тока и мощността написани на табелката му с тези, написани на страничката. Ако не достига – избираме по-мощен.

Ето подробности определяне на полярността на светодиодите:

При различно захранващо напрежение, ще ви бъдат предложени два варианта на свързване:

(цък на картинката за по-голяма)
В такъв случай избираме горния вариант. Така мощността на резисторите ще бъде по-малка от долния.

Запояването става внимателно с поялник и тинол, като се съблюдава посочената полярност.

Практически съвети:
За съжаление в момента нямам възможност да сложа снимки, за да покажа на практика как стават нещата.  Но ще добавя няколко практически съвета, защото преди време правих такова осветление и вече знам какви грешки да не допускам.

По-добре да се ползва адаптор с по-ниско напрежение, защото резисторите ще са с по-малка мощност и хем ще са по-дребни като размер, хем ще греят по-малко.

Диодите са разположени в горната част на капака, а там винаги е по-топло и е много влажно. За това всички метални части трябва да бъдат много добре влагоизолирани. Единият начин е да се наредят на пластмасова шина и отгоре да се залеят със смола или силикон, а другият е да се сложат в стъклена тръба от стара лампа или пластмасов маркуч и двата края пак да се залепят и изолират.

Конструкцията трябва да има възможност да се маха лесно, за да може да се обслужва лесно аквариумът.

Може да се получи прекалено силно осветление. В такъв случай ако адаптерът е регулируем – намаляваме на по-ниско напрежение. Ако не е – добавяме последователно резистор(и) докато получим нужната сила. Ако не е достатъчно препоръчвам добавянето на още светодиоди и резистори вместо вдигане на захранващото напрежение.

Връзки:
Ето две връзки към подробни инструкции със снимки за направа на такова осветление:
http://www.instructables.com/id/Aquarium_Moonlight/
http://www.instructables.com/id/LED-Aquarium-Lighting/

Това са моите диоди в 110л аквариум:

Коментарите по статията във форума на Българска Аквариумна Енциклопедия.
http://aquariumbg.com/forum/index.php/topic,20553

Защо патентите са гадна работа, или защо няма евтини светодиодни осветители за аквариум

Всеки знае какво е Кока Кола. Въпреки всичко, напитката не е патентована. Защо ли? Защото за да се патентова, трябва да се напишат съставките и. 😀

Колата кучетата я яли (пили). Исках да споделя един по-сериозен проблем. Светодиодите от доста време вече са навлезли в практиката. Откакто братята китайци усвоиха производството им и цената им стана много прилична. Знаете, че гледам рибки. Отдавна съм се замислил за направата на такова осветление. Все още ме спира финансовата страна, но се надявам скоро и това да не е пречка. Разгледах доста сайтове, обаче само в един се предлага официално светодиодно осветление за аквариум. Цената не е и по американския джоб, да не говорим за нашия. Брех… И онзи ден попаднах на един сайт, където си отговорих на въпроса защо е така. Там научих, че има патент за осветяване на аквариум със светодиоди и за това няма производство! PFO Lighting започнали битка с Orbitec, които понастоящем държат патента, но… фалирали. Всъщност, имало някаква надежда, но не ми се четеше. (тук)

Разбира се, патентът не засяга самоделните капаци и осветителни тела. Всеки, който има финансовата възможност и нужната сръчност, може сам да си направи такова чудо.  Само събирам смелост и започвам. 😀

Разрових се в сайта за патенти и прегледах някои неща. Лелееее… Ами то всичко е патентовано! Направа на аквариум, направа на осветление за аквариум, нощно осветление, декоративно, автоматична хранилка, аератор, светодиодно осветление… Ебало си е мамата. Не можеш да пръднеш без да нарушиш някой патент.

Ето картинка на някои от тях.

pfo-prior-art-patents

Та така. Патентите са гадно нещо.

Бели червейчета по стъклата на аквариума

Често се случва начинаещият акварист да се сблъска с неочаквани проблеми, които да му вкарат ненужни тревоги, а всъщност да са нещо нормално и лесно преодолимо.

Става дума за белите червейчета по стъклото на аквариума. Вариантите са два.

Това е планария:
Image Hosted by ImageShack.us

Планарията е доста неприятна твар. Обаче не е препъникамък за знаещите.
Начини за борба с нея има тук: борба с планариите

Другата гадина е енхитреусът. Той не е гадина, а по-скоро индикатор на немарливост и резултат от лошото ни отношение към аквариума. Появява се в резултат на прехранване и не сменяне на вода.

Те се премахват много по-лесно. Просто намаляваме храненето и зачестяваме смените на водата. Гладните риби ще ги изядат с удоволствие. 😀

Бели червейчета по стъклото на аквариума.

Успех!

Разликата между Cabomba и Limnophila sessiliflora

Много често се случва да бъркаме Лимнофила сесилифлора и Кабомба. И двете си приличат, но има една съществена разлика.
При лимнофила сесилифлора листенцата излизат направо от стеблото. Докато при кабомбата листенцата са разположени на къса дръжка.

Кабомба:

Сесилифлора:

Повече подробности тук.

Проблемът на давещия се е проблем на самия давещ се.