Защо не ги обичам? Нали и те са хора като всички нас, и те си изкарват хляба с труд.
Имат няколко неприятни черти. Досадни са като конски мухи и освен това ползват стъкмистика за нагласяне на резултатите от анкети и допитвания в тяхна полза. Не е така ли? Веднага давам примери.
Атентатите в Испания. Имаше загинала българка. Е… Струпнаха се де що имаше журналист в нейното село да вземат интервюта от всички нейни роднини – близки и далечни. Само от кучето немá, щото не можеше да говори. В други случаи чак се възмущават, че роднините на убития/убитата не искали да разговарят с тях! Брееей… Вместо да оставят горките хора насаме с мъката им, те допълнително слагат сол на раната. Е, не са ли гадове?!
Подочуват нашите хора за нещо и започват да се ослушват. Примерно става дума за компютри. Нещо, много далече от тяхната област. Намират някой, който може да не разбира много, но е съгласен да обяснява на дълго и на широко сложна дори за него материя, подмушвайки неразбираеми за обикновения човек термини. И като излезе статията, какво да видим?! 3/4 художествена измислица и 1/4 невярно преписани факти. В момента не ми се търси подходящ пример, ама веднага се сещам за преди години, когато приятел нарече Star Office счетоводна програма. 
Одеве дочух за репортаж на БТВ за някакъв малоумник, който инжектирал малки деца. Отидох да видя. До новината се мъдреше една анкета. Само с три отговора. Прилагам снимка:
Много хитро и удобно, нали?! Днес имаше репортаж за пътуването на стоп. Скоро ще очакваме още един в стил: “Повечето хора не пътуват на автостоп, защото ги е страх!”. Хубаво. Ама аз не пътувам, защото предпочитам да се возя с влак или да ползвам жокера “обади се на приятел”. Може би бих опитал. Но с подходяща компания. Къде е моят отговор?
И да не пропусна да спомена последния скандал с бразилски телевизионен водещ на някакво крими предаване. Пичът сам си организирал убийства и отвличания, само и само да има какво да говори, само и само да е първи на мястото на събитието.
Сяда Драскачев да пише статия за Калофер, примерно. Хм. Трябва да има снимки. Снимки, снимки, снимки… Гугъл имиджс! Отива, докопва първата по-голяма и слага надпис отдолу “снимка: интернет”. Потрива ръце и всички са доволни. Е, почти всички. Без автора на снимката, разбира се. Ама на кой му дреме.
Да не говорим за разни поръчкови репортажи, пилешки и свински грип и прочее простотии.
Разбира се, има и свестни хора измежду калта. Наскоро Александър Колев се оплака, че е цитиран неправилно. Мацката от Труд се беше извинила за недоглеждането. Радвам се, че все още има такива хора!
