Вчера беше първият хубав ден след снеговете и кишата. Излязох да платя сметките, да обядвам и да свърша едно-друго.  Времето беше просто приказно – топличко, слънчевко, само за разходка. Минах по централната улица. Голямо беше огорчението ми когато, вместо да усетя пролетен аромат, усетих миризма на пенсионери – всички бяха наизвадили дрешките от гардеробите и ухайеки на нафталин и застояло, се разхождаха доволни из центъра. Не, нямам нищо против пенсионерите, но къде е младежта? Профучаваше тук-там някоя заблудена групичка, прибирайки се от училище. И това между 3 и 4 следобеда. Ясно – младите са пред компютъра. Тревожна тенденция.

Всъщност, да. Онзи ден една млада девойка не можеше да си стои на краката. Опираше се на друго момиче. Цялата окаляна, вероятно беше пияна или дрогирана. И това пак по следобедно време.

Другото, което ме ядосва редовно пред празници, е че цялата улица е преградена от досадни лелки, тикайки едва ли не в носа ти традиционни мартеници и кичозни боклуци. 🙁 Не искам да ме задушават! Искам да си вървя спокойно по улицата, без да ми предлагат каквото и да е. Аз имам достатъчно разум, за да реша какво ми харесва и какво ще избера.