Блага днес има рожден ден. Да е жива и здрава!
За поздрав щракнах няколко хризантеми и една розичка.
Коя е Блага ли? Една добра приятелка. 😉

Тук е моментът да напиша няколко приказки за капчиците по цветята. Някои хора са ранобудни и трудолюбиви и стават рано, за да щракнат росата. Или дебнат удобен момент. Като Гери. 🙂 Аз съм от мързеливите и за целта ползвах пулверизатор от някакъв репелент. Пълня го с вода и пръскам от две педи разстояние докато получа желания ефект. Бързо, лесно вкусно. 😀 Гери, не съм забравил за “онези” снимки, ама нещо няма време и настроение. Ще ги пусна. Скоро. 😉

Умишлено изчаках с репортажа, за да се съберат малко повече снимчици и впечатления от сбирката.
В крайна сметка, ето…

Сбирката трябваше да бъде в Хотел Фландрия. Пристигнахме с Николай Тошев малко след 12 часа. Както може да се очаква, не мина без интересности. Бирата беше забравил предишната вечер да потвърди местата и когато се показахме на рецепцията, мацката с изненада установи, че няма къде да ни подслони цялата група. Всъщност, можеше да ни уреди само ако съберем две стаи по 4 човека. Наточихме патките и зачакахме да дойде и самият Бирата.

Човекът дойде заедно с Кика. Призна си грешката и каза, че има вазелин в багажника, като любезно отклони мераците за вечерта. 😀 Гостите от София бяха прегладнели като вълци и поискаха да хапнат нещо. Оказа се, че Фландрия не могат да предложат нищо за обяд, щото готвели вечерта. Голям праз. Тръгнахме да търсим къде да ядем. Пешо предложи хотел Сима. Междувременно започнаха да се събират и останалите. Седнахме и се разположихме удобно. Поръчахме си разни работи и заразпитвахме любезния сервитьор дали има свободни места. Оказа се, че хотелът е празен. Цената беше 50лв. за цялата стая. А вътре беше едно топличко, приятничко. Мммм… Попитахме дали можем да се съберем 20тина човека. Оказа се, че няма проблем. Както нямаше проблем вечерта да поръчваме от кухнята храна, но да пием наше си пиене. Всички бяха навити като свински опашки.

Хапнахме, някои хора и пийнаха по бира-две, и се наместихме по стаите да посъберем сили за вечерта.

И като се почна…  Разбира се, в началото си говорехме който за каквото се сети. Събирахме се на групички, променяхме конфигурациите. След 3:30 по традиция започнахме да си приказваме предимно на акваристични теми, както и да обсъждаме организационни въпроси, свързани с Коледния конкурс. В ресторантчето имаше мижава интернет връзка и лаптопът на Мариян се оказа доста ухажван обект. Даже се стигна до куриоза един модератор да банне друг модератор за пререкание. 😀 Разбира се, това в рамките на шегата.

Седяхме до около 4:30. Някои хора се прибрахме да си допиваме по стаите, а някои хора тръгнаха да си допиват навън. Заспал съм към 5:30 и по навик се събудих в 8:15.  Заради мързел не извадих апарата да снимам гледката от прозореца. Не беше впечатляваща, но беше интересна. Виждаха се клоните на дърветата, както и част от околностите. Докато времето беше ясно и слънчево, за 2 минути всичко се покри с мъгла така, че на 10 метра нищо не се виждаше. И след още 5 минути отново всичко стана ясно. 🙂 И така многократно. В този момент идват мисли за меча кожа, камина, сняг навън, а до тебе гаджето, по чашка от любимото питие… Ех, потекоха ми лигите, дайте кърпата!

Здравей!

Колко често употребявате тази мила дума в ежедневието си? Идвайки на работа днес, поздравихте ли някой по пътя? Та макар и с намигане, с кимване с глава или просто помахахте ли? Спомнете си за първия телефонен разговор. Сетихте ли се да поздравите? А вас поздравиха ли ви?

Колко по-лесно е да сведем главата и да гледаме шумата и мръсотията, да зареем празен поглед в сивото пространство или да да изстреляме като с картечница проблемите си вместо да се усмихнем на човека отсреща и да го поздравим.

Не го правете! Поздравявайте и се усмихвайте! Олеква и човек се чувства по-добре.