Казват, че човек дори добре да живее, рано или късно се жени. Е, ожених се и аз. Това беше в далечната 83та година. Бях малолетен, едва навършил 12 години. Запознахме се чрез едно списание – Млад Конструктор. Бяха публикували QWERTY подредбата на клавиатурата на Правец 82. Изрязах си я и си я държех в леглото. Преди заспиване тренирах кой клавиш къде е, за да съм подготвен когато видя компютър на живо. Разбира се, моментът не закъсня – още на следващата пролет се записах в “клуб компютър” и тогава свършихме с виртуалната и започна истинската любов. Така минаха години в неспирни забавления, които бяха прекъсвани от кратки паузи заради разни обективни и субективни фактори.
Без да разтрогвам първия брак, 2002ра година се ожених за втори път. Този път за човешко същество от женски пол. ТЯ ме хареса с малкото ми предимства и многото ми недостатъци. Понеже в първия брак се явявах нещо като жиголо и постоянно имаше по някой лев плюс заплатата, нямаше нищо против тази връзка. Всъщност, тя и сега няма. Но аз се уморих да слугувам. Уморих се да си прекъсвам работата и да се втурвам да изправям кривите краставици на някого, само защото той е решил, че точно сега е моментът. Уморих се да работя по 16 часа на ден и да си виждам семейството само по време на хранене и то за 30тина минутки. Да бързам да се прибера от работа, само за да седна отново, защото трябвало да направя на “еди-кой-си” нещо си, защото той е решил, че е дребно и е единствен на света и точно аз трябва да му свърша работа, точно когато мен ме боли глава или работя друго.
И така, развеждам се с първата си любов. До тук бях. Разбира се, служебните отношения си остават – парите винаги са били нужни преди, нужни са сега, ще бъдат нужни и за в бъдеще. Съжалявам, мили “приятели”. Отнемам правото на другите да ми решават кога ще им играя по свирката, само защото сега им е тупнал тупанът. Ако не ви отговоря по телефона, значи точно сега не искам, защото си имам друга работа. Ако не ви отговоря по skype, icq или e-mail, значи че така съм решил и не нужно да ми звъните по телефона – и там няма да вдигна ако не съм на кеф. Това че са пуснати постоянно нищо не значи.
Сбогом и благодаря за рибата!
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4552171
Само така! Има една книга “Изкуството да бъдеш егоист” от Йозеф Киршнер – много добра. Показва ти как да уважаваш себе си и да не те манипулират.
Зарсамих се:) Ама нямам избор…
уф, как ме уплаши, бе, момче …
ба, леко с тия заглавия, щях да се задавя… 🙂
ше знам да не те питам вече 🙂
@Гарга Рошава
Ти пък къде се тикаш в навалицата. :-*
олеееее, посипвам си главата с пепел. 😳