Понеже все забравям как се центрират снимки в div, преди малко пак потърсих услугите на чичко гугъл.
Преди ползваха джаваскрипт, аз слагах разни плъгини да блокират това онова и май заради тях ме минават през техния редиректор. Обаче нещо матрицата им се прееба.
Чий го дири сайтът на господин Дочев там – нямам никаква идея.
Аз пак съм песимистично настроен, съжалявам. Причината е, че за два дни два пъти ми пробутаха да ям нещо противно на волята ми.
Патриот съм, обичам родината си. Старая се да купувам наши продукти, за да подкрепям родния производител. А родният производител гледа да си напълни джоба и хич не го е еня за мен. Правителството прави всичко възможно, за да подпомага платежоспособните и да го набутва на останалите.
Сгрешиха, много сгрешиха със законите за въвеждане на марки за производство по БДС. Средствата за масова (дез)информация наливат масло в огъня и пишат поръчкови репортажи. Защо, бе, джанъм? Не, въпросът ми е грешен. Защо, по дяволите, не въведохте закон, в който ясно да се казва, че на етикетите на продуктите, съдържащи лайна, с големи букви да пише – СЪДЪРЖА БОКЛУЦИ?! Риторичен въпрос. Защото всеки 9 от 10 артикул щеше да го има тоя надпис и хората нямаше да купуват.
Как може да махнеш нещо и цената да стане по-висока? Ха, учудени ли има? Махаме подобрителите, слагаме лепенка “Стандарт България” и продаваме хляба с 10% по-висока цена.
Рекламите на козметика са под всякаква критика. То не са иновации, то не са хидратации, то не са галимации. В опита си да се направят на интересни, преливат от простотии. Просто прочетете хвалебствията на този крем, като замените чуждиците с български думи и ще седнете на земята. Напоследък промениха и правилата за българския език. Тях не искам да коментирам. В крайна сметка, светът се изменя, трябва да се променим и ние с него, щото ще измрем като динозаврите.
Да сте виждали скоро паста за зъби с надписи на български? А шампоани, дезодоранти, дамски превръзки? Да, има го с дребни букви нейде. Ама без очила, бабо, зáбрави. Алкохолът се държеше. До скоро. Загорка се опитват да ни внушат, че е голям кеф да пиеш родна бира след целодневните сблъсъци с чужди елементи. Прекрасна идея! Опа! С една дребна забележка… Надписът на бирата на рекламата е Zagorka, а не Загорка. Извинете! Молим. 
Всъщност, последната бира с етикет на български беше Шуменско. Ще си я пия с кеф, хем и на вкус ми допада.
За да не съм голословен, ето мои стари публикации. 1 2 3
Това е. Ще купувам това, което на мен ми хареса.
Омръзна ми гугъл, омръзнаха ми всичките СЕлО специалисти. Търсиш някакъв продукт – излизат една камара говна от рода на пазарувай.ком, цените.ком, яламаритни.ком, бръкнимивгъза.ком… Съответно намираш някакви остарели цени и връзки към несъществуващи страници, по-умрели от на дядо оная му работа.
Търсиш рецепта за някаква гозба – лапни.ком, амам.ком, ламята.ком, изяжмихуя.ком, умрелиятготвач.ком… Добре, преживявам го. Заглавието на една от първите връзки изглежда обещаващо. Цък – курец.ком. Сайтът е претоварен, моля опитайте пак след малко. Бе, да ви опитат манафите от Истанбул, да ви опитат! Връщам се назад, тайно надявайки се да видя заветната рецепта в кеша на гугъл. Но не, голямкурец.ком! Нямаме кеширан вариант, защото мъдрите са го забранили. За чий чеп ги правите тия страници като НЕ ИСКАТЕ да ви ги гледат? Разпечатете си ги на хартия и си я натъпчете в умните задници.
То нали са много парите, ама след като ни се полагат, защо да ги оставяме да си купуват мерцедеси, я. Днес ходих за пореден път да подам молба. За разлика от първите години, вече лелките са улегнали и не викат толкова силно. От доста време знам, че работното им време е до 17:30, както и следобедите е по-малко натоварено. Подадох купчината документи. След като направи справка “в компютъра”, любезната дама ме попита:
– Ама вие от октомври не сте получавали пари, нали?
– Май не сме. – измънках. – Но и не сме проверявали досега. Онзи ден погледнахме, но картата беше празна.
– Ами да. Трябвало е до 30.10 да донесете служебна бележка, че детето ви е записано да учи, но не сте донесли и затова са ви ги спрели. – и тихичко добави – Правят го заради циганите, но страдат и българи. Доста хора забравят, а ние не сме длъжни да ги подсещаме. Преди година и аз, даже, бях забравила и цяла година изгубих.
– А тези пари можем ли да си ги вземем по някакъв начин?
– Не, за съжаление. Тази година си отбележете на календара или някъде другаде и не забравяйте.
Та така. Предполагам, че тези, с по-големи деца вече знаят тази дребна подробност, но новобранци като нас със сигурност ще си я пуснат покрай ушите/очите. Въпреки че в декларацията сме написали “да” след изречението, което ни задължава да го направим.
Който ползва Mozilla Firefox вече е разбрал, че има автоматична проверка за нови версии на аддоните (добавките). Пита те искаш ли – искам, и готово. Обаче с плъгините нещата не стоят така. Докато аддоните обикновено са лични за всеки потребител, плъгините най-често изискват административни права за обновяване, а и обикновено се налага инсталация на нова версия на продукт, затова проверката не е автоматична.
Всеки може да види текущите версии и да прецени трябва ли му обновяване или не тук:
http://www.mozilla.com/bg/plugincheck/
Успех!
Гадната ешерихия коли, която уж я имаме в организма си и си живеем с нея без проблеми. Да, определени щамове предизвикват доста проблеми, включително и дрисня. Обаче тая, от епидемията в Германия е друга – тя носи смърт. Даже подозират изкуствено създаден щам или мутирал благодарение на ГМО, както и нарочно разпространяване. Има починали цели 30 човека. Мхм, на фона на няколкото милиарда жители на планетата, това е направо космическа цифра.
Е, време беше за поредната психоза. Даже точно навреме. Точно в преходния сезон, когато цената на кило домати и кило краставици започна да пада до цената на кило свинско филе. Ама тук не мина. Добре де, нали йорданските, турските и гръцките зеленчуци подбивали цените на българските производители? Къде, че не видях?! Елате в Пазарджик. Разликата е 20-30 стотинки. Истината е, че всеки си прави каквото си поиска. Писна ми от измислени психози и простотии.
Поздрави,
ваш Коко
На 10ти изтича срокът за приемане на снимки в международния акваскейп конкурс. Който смята да участва, да не пропуска крайния срок, защото след това снимки не приемаме. 🙂
Всички са добре дошли!
Както си бяхме вкъщи, земята се разтресе, къщата се разлюля и се прекатури като празна консервна кутия. Напълно невредими, ние панически избягахме навън. Заоглеждах се наоколо. Забелязах, че това уж трябваше да е нашата къща, но не е тя. Забелязах буйна растителност и доста невисоки дървета из нея – нещо нехарактерно за околността. Нещо се стреснах и се събудих. Часът беше 10тина минути след 5. Малко по-късно следобеда реших да проверя в emsc-csem.org Голямо бе учудването ми когато видях, че по същото време в противоположния край на земята е имало земетресение около 4,5 по Рихтер. В Тонга. Съжалявам, че точно сега не работи сайтът и не мога да дам връзка към информацията за самото земетресение.
Почна да ми писва кура от българските спамери. Баси наглите същества са това. Нямат пари за реклама и давай през къра по селски. Намерили ми били имейла в публичното пространство. Що не намерите едни 1000 лева и да дойдете да ми ги донесте, бе, да ва еба в дебелите, хемороидясали гъзове?! Това е лошо. Обаче мен друго почна да ме гложди. Имах едно имейл адресче, регистрирано в ABV за черни дни. Влизам днес там и какво да видя – спааааам. Тоя адрес е публикуван само веднъж и само на едно място, което много отдавна вече го няма на белия свят. В тоя ред на мисли, дали абв.в.гз не продават на спамерите?!
Много се надявам на едно ново правителство с по-умни хора и промяна на закона за спама така, че да върши работа, а не като сега да е само за плашене на малоумните.
Казват, че човек дори добре да живее, рано или късно се жени. Е, ожених се и аз. Това беше в далечната 83та година. Бях малолетен, едва навършил 12 години. Запознахме се чрез едно списание – Млад Конструктор. Бяха публикували QWERTY подредбата на клавиатурата на Правец 82. Изрязах си я и си я държех в леглото. Преди заспиване тренирах кой клавиш къде е, за да съм подготвен когато видя компютър на живо. Разбира се, моментът не закъсня – още на следващата пролет се записах в “клуб компютър” и тогава свършихме с виртуалната и започна истинската любов. Така минаха години в неспирни забавления, които бяха прекъсвани от кратки паузи заради разни обективни и субективни фактори.
Без да разтрогвам първия брак, 2002ра година се ожених за втори път. Този път за човешко същество от женски пол. ТЯ ме хареса с малкото ми предимства и многото ми недостатъци. Понеже в първия брак се явявах нещо като жиголо и постоянно имаше по някой лев плюс заплатата, нямаше нищо против тази връзка. Всъщност, тя и сега няма. Но аз се уморих да слугувам. Уморих се да си прекъсвам работата и да се втурвам да изправям кривите краставици на някого, само защото той е решил, че точно сега е моментът. Уморих се да работя по 16 часа на ден и да си виждам семейството само по време на хранене и то за 30тина минутки. Да бързам да се прибера от работа, само за да седна отново, защото трябвало да направя на “еди-кой-си” нещо си, защото той е решил, че е дребно и е единствен на света и точно аз трябва да му свърша работа, точно когато мен ме боли глава или работя друго.
И така, развеждам се с първата си любов. До тук бях. Разбира се, служебните отношения си остават – парите винаги са били нужни преди, нужни са сега, ще бъдат нужни и за в бъдеще. Съжалявам, мили “приятели”. Отнемам правото на другите да ми решават кога ще им играя по свирката, само защото сега им е тупнал тупанът. Ако не ви отговоря по телефона, значи точно сега не искам, защото си имам друга работа. Ако не ви отговоря по skype, icq или e-mail, значи че така съм решил и не нужно да ми звъните по телефона – и там няма да вдигна ако не съм на кеф. Това че са пуснати постоянно нищо не значи.
Сбогом и благодаря за рибата!
