Преди почти месец се прибрах от командировка. Та да споделя малко впечатления.

Морето – мечтата на всички провинциалисти (справка: Хемингуей). Събираме пари цяла зима, за да ги изхарчим безразсъдно за седмица или две. Но пък трябва и да се почива.

Градът е Бургас. Като цяло ми хареса. Чист град, но странно, че кошчетата бяха малко.  Спретнат център с много хубава централна улица. Единствено не ме радваше високата влажност. Но големите дървета компенсираха с дебелата си сянка.

Първото посещение на плажа беше в началото на май. – Мамооо!!!… Такава мръсотия има само в мангал махала в Пазарджик. Фас до фаса, чашка до чашката, а до нея полетиленова торбичка. Хартийките и опаковките от закуски, чипсове и сладоледи – отделно. Явно после някой ги беше почистил, щото като отидох след 2 седмици всичко изглеждаше повече от чудесно. Е, ама българинът не е свикнал да му е чисто и хубаво. Майка с детето сядат, ядат сладолед и опаковката бива оставяна до тях. Разбира се, след като си тръгнат, никой не я носи до кошчето. Ама трябва ли? Леля на средна възраст пуши цигара. Цигарата свършва, лелята я натиска в пясъка и там я оставя. Ама май само на мен ми правят впечатление тези неща.

След като се постопли малко времето, започнах да ходя сутрин на плаж да се попека. Зер – на море съм, да се прибера бял. Грехота. По съвет на приятелка, първия ден станах в 7 и се засилих директно натам. Температурата все още беше ниска, а пясъкът влажен. Слънцето беше ниско над хоризонта. Но на мен това ми и трябваше – както съм беличък, ако се метна в големите жеги, щеше да стане страшно. На плажа имаше много малко хора. И повечето от тях бяха бабички. И повечето от тях бяха облечени. Явно бяха дошли да дишат йодни пари. 😀 Наблизо имаше две скици. Облечени с новички дрешки – като за сватба (или погребение). Едната беше с шапка, а другата с найлонова торбичка на главата. Към 8 взеха да се ръчкат и си тръгнаха. И понеже все още сме в началото на сезона, през седмицата има предимно местни жители. Най-често възрастни хора с внучетата си. И настава една веселба… – Иванчо, не влизай в морето! – Петърчо, гледай какво направи! Засипа ме цялата с пясък! – Даянке, виж как си легнала – главата на слънце, дупето под чадъра.  И т.н. Най-големият цирк беше една леля с цици колкото моята глава, и с две деца. Малкото беше кошмарът на всички майки. Тя си говои, то изобщо не я ебава. Даде му кофичка и лопатка да си играе. Взе ги и отиде на 10 метра от нея. След половинчасово увещание, хлапето се върна. Гребна пясък и го изсипа в чантата със закуските. Последваха викове и крясъци, изтърсване и опит за изяждане. Успокоиха се за известно време. След малко на нашия герой му се припика. Лелята му посочи да пикае на 3-4 метра, към края на плажа. Той замина на там, обаче явно не стана работата. Ей го, иде. Хвана си пишката, насочи я към багажа и изгаси пожара с кеф. Майка му побесня. 😀

Напоследък все повече се говори за глобално затопляне, изтъняване на озоновия слой и още една камара подобни сложни теми, далечни за простия мозък, но пък модерни и позволяващи дълго разтягане на локуми в убиване на времето докато сланините се топят на припека. Най-често слушаната фраза:

– Ми да. То слънцето не е както беше преди години.

Ми не е. Как ша е, като всичко (просто) живо иска да почернее ако може за един ден. Не, че и аз не я направих веднъж тая глупост. Но резултатът не закъснява – или ставаш червен като горящ въглен или яко омазан с крем, вечерта си по-бял от сутринта. После слънцето е виновно, че не е като в доброто старо време. Или кремът е менте. От мазила не разбирам и нямам представа що са такива лайна, но веднага след като влезеш във водата, всичко се измива. Като излезеш, трябва да се мажеш отново. Понеже, нали. Всъщност, отговорът е близък до ума – за да ги изразходваш по-бързо и да си купиш пак. В резултат на тая алчност, водата в близост до брега е цялата мазна. Ама много мазна. Та, ако си забравите плажното масло, не е страшно. Събличате се, влизате на плиткото, наплисквате се и всичко е точно. Е, факторът е универсален, ама поне е без пари. 😀

От ден на ден, плажът се пълнеше все повече и повече. Докато имаше само стари бабички, лека полека започнаха да прииждат всякакви полове и възрасти. Когато са с дрешки, не прави впечатление, но когато са по бански, много от жените представляват грозна картинка. Съжалявам, дами. Не външният вид е от значение при общуването, но пък ние не сме слепи и имаме усет към хубавото. Целулитни дупета като марсиански пейзаж, стрии като ресни против мухи, задници като пълната луна. Вървят щерка и майка. Ами тя, майката, по-хубава от щерката! И това като започнеш от 4-5 годишни деца, та до възрастни лели. Ей, вземайте се в ръце!

Смеех се, че доста от хората идваха на плажа с храна, достатъчна за цял взвод. Първата им работа след като се натопят във водата беше да седнат на кърпата, да отворят дисагите и да почнат да се тъпчат. Лудница някаква. И слаби и дебели. И млади и стари. Обаче в очите ми се наби, че това го правеха предимно жените.

Поредният плаж. Излязох от водата и си легнах по гръб. Усещайки църцоренето на препържената мазнина, се обърнах по корем. Отварям бавно очи и какво да видя. Две големи… срамни устни ме гледат усмихнато. 😀 Места имаше колкото щеш, но две момичета решили да застанат точно над мен. Тази, която ми беше срещу главата, имаше страхотно почерняло от слънцето тяло. И срамните устни бяха черни. Страхотен черен бански с долнище тип прашки. Коремче с “плочки”, приятно лице. Дали се беше пекла на солариум или на евин плаж, не знам, но гледката беше прекрасна.  Другата кака не искам да коментирам. Готина беше, ама имаше гадни стрии на много места и това разваляше всичката еротика.

В началото момичетата, печащи се по цици бяха много малко. По стар обичай, първи бяха по-малко красивите. Но впоследствие нещата се нормализираха и вече все по-хубави момичета излагаха прелестите на показ.

Цените бяха повече от прилични. Разбира се, имаше космически изцепки, но явно са се усетили, че “ден година храни” вече не минава. Харесахме си едно заведение на плажа, до самия бряг. Там цената на голяма Шуменско беше 1,80лв. Голяма, прекрасна порция цаца – 2лв. Голяма принцеса – 1лв. Истински фреш, по избор портокал или грейпфрут, а може и смесен – 2лв. 200мл, както си му е редът. Кафенце с някакъв кекс – 2лв. Елате ми ги покажете в Пазарджик тия цени. Друг път. Та да му направя малко реклама. Заведението е ПокоЛоко и е преди “капаните”. Другите цени бяха сериозни. Предполагам, че евтини са най-вървежните неща. Много мъдър ход от тяхна страна.

Не пропуснах и голямото ежегодно изложение за цветя, наречено Флора. Много ми хареса. Впоследствие се оказа, че ниските цени бяха на местните, бургаски фирми. Всички останали продаваха както в обикновен магазин. Но за всеки влак си има пътници.

И така. Проектът е почти изпълнен. Аз отново съм в Пазарджик. Смотан и готин. Мой роден град. 🙂

Тъпите реклами се опитват всячески да ни втълпят как като си купим нещо в лъскава опаковка, ще ядем вкуса на нашето детство. Облъчват ни с лъжи и измами. И някои хора, разбира се, купуват. Зер, може да е истина. Е, производителите вероятно на това разчитат.

Поредните редки лайна – Салам сервилат с марка Пендар. Понеже лайната са отвратителни, като си купиш едно, дават второ бонус.

Не съм го купил аз. Просто имах възможността да го опитам. Добре, че имаше къде бързо да го изплюя. Погледнах етикета – съдържаше цялата менделеева таблица и още 100 неоткрити химични елемента. Само месо нямаше вътре.

Да ви е сладко!

П.п. Утре ще видя дали котките ще го харесат. Макар, че много се съмнявам.