То нали са много парите, ама след като ни се полагат, защо да ги оставяме да си купуват мерцедеси, я. Днес ходих за пореден път да подам молба. За разлика от първите години, вече лелките са улегнали и не викат толкова силно. От доста време знам, че работното им време е до 17:30, както и следобедите е по-малко натоварено. Подадох купчината документи. След като направи справка “в компютъра”, любезната дама ме попита:

– Ама вие от октомври не сте получавали пари, нали?
– Май не сме. – измънках. – Но и не сме проверявали досега. Онзи ден погледнахме, но картата беше празна.
– Ами да. Трябвало е до 30.10 да донесете служебна бележка, че детето ви е записано да учи, но не сте донесли и затова са ви ги спрели. – и тихичко добави – Правят го заради циганите, но страдат и българи. Доста хора забравят, а ние не сме длъжни да ги подсещаме. Преди година и аз, даже, бях забравила и цяла година изгубих.
– А тези пари можем ли да си ги вземем по някакъв начин?
– Не, за съжаление. Тази година си отбележете на календара или някъде другаде и не забравяйте.

Та така. Предполагам, че тези, с по-големи деца вече знаят тази дребна подробност, но новобранци като нас със сигурност ще си я пуснат покрай ушите/очите. Въпреки че в декларацията сме написали “да” след изречението, което ни задължава да го направим.