Monthly Archives: February 2010
Пролетно
Вчера беше първият хубав ден след снеговете и кишата. Излязох да платя сметките, да обядвам и да свърша едно-друго. Времето беше просто приказно – топличко, слънчевко, само за разходка. Минах по централната улица. Голямо беше огорчението ми когато, вместо да усетя пролетен аромат, усетих миризма на пенсионери – всички бяха наизвадили дрешките от гардеробите и ухайеки на нафталин и застояло, се разхождаха доволни из центъра. Не, нямам нищо против пенсионерите, но къде е младежта? Профучаваше тук-там някоя заблудена групичка, прибирайки се от училище. И това между 3 и 4 следобеда. Ясно – младите са пред компютъра. Тревожна тенденция.
Всъщност, да. Онзи ден една млада девойка не можеше да си стои на краката. Опираше се на друго момиче. Цялата окаляна, вероятно беше пияна или дрогирана. И това пак по следобедно време.
Другото, което ме ядосва редовно пред празници, е че цялата улица е преградена от досадни лелки, тикайки едва ли не в носа ти традиционни мартеници и кичозни боклуци. 🙁 Не искам да ме задушават! Искам да си вървя спокойно по улицата, без да ми предлагат каквото и да е. Аз имам достатъчно разум, за да реша какво ми харесва и какво ще избера.
Поредните досадници
Този път са pogled.info. Без да правя никому нищо лошо, започнах да получавам шибаните им новини. Гръм да им удари сървъра дано!
Поне сайтът им да беше нещо човешко, ‘ми то ни общи условия попълнени, ни права за ползване, че и годината им миналата. 😀 Що ли ми прилича на спамера Добри Божилов.
contact@pogled.info press@pogled.info vvalov@webvariant.com
Да добавим още: office@seomarketing.bg и още… evroinf.seminari@abv.bg и seminari@seminarbg.com
И още един: agro2003@mail.ru
Вицове на деня
На представянето на Интернет Експлорер 9, парализирано момче стана и си тръгна…
Срешат се двама фотографи:
-Как е? Как я караш?
-Еми, ожених се…
-Браво, е , как е, хубава ли е поне?
-Ми зависи какво осветление съм пуснал…
Разговарят приятели:
– Ти помагаш ли на жена си в домакинството?
– Не, всичко върша сам.
Мъжът се прибира вкъщи намръщен. Жена му го посреща с:
-Бременна съм!
-Ох, и ти ли…
Пухкава приказка
Включвам се в инициативата на Даниела Соколова за подпомагане на Деница.
Мило непораснало дете,
Може би се чудиш, взимайки в ръце това шарено книжле,
за какво толкова се разказва вътре и трябва ли точно него да прочетеш.
Това е приказка за сбъдването на една детска мечта. Изтъркано, нали?!
Прочети я на децата си и ги научи да пазят и следват мечтите си,
дори ако тези мечти са безумни като моите.
Прочети я и ти и помни:
Никога не е късно да сбъднеш мечтите си, особено най-безумните от тях!!!
Щракнете на картинката за повече информация.
Всички приходи от продажбата на книжката отиват за Деница.