Category Archives: Прозрения

Развеждам се

Казват, че човек дори добре да живее, рано или късно се жени. Е, ожених се и аз. Това беше в далечната 83та година. Бях малолетен, едва навършил 12 години. Запознахме се чрез едно списание – Млад Конструктор. Бяха публикували QWERTY подредбата на клавиатурата на Правец 82.  Изрязах си я и си я държех в леглото. Преди заспиване тренирах кой клавиш къде е, за да съм подготвен когато видя компютър на живо. Разбира се, моментът не закъсня – още на следващата пролет се записах в “клуб компютър” и тогава свършихме  с виртуалната и започна истинската любов. Така минаха години в неспирни забавления, които бяха прекъсвани от кратки  паузи заради разни обективни и субективни фактори.

Без да разтрогвам първия брак, 2002ра година се ожених за втори път. Този път за човешко същество от женски пол. ТЯ ме хареса с малкото ми предимства и многото ми недостатъци. Понеже в първия брак се явявах нещо като жиголо и постоянно имаше по някой лев плюс заплатата, нямаше нищо против тази връзка. Всъщност, тя и сега няма. Но аз се уморих да слугувам. Уморих се да си прекъсвам работата и да се втурвам да изправям кривите краставици на някого, само защото той е решил, че точно сега е моментът. Уморих се да работя по 16 часа на ден и да си виждам семейството само по време на хранене и то за 30тина минутки. Да бързам да се прибера от работа, само за да седна отново, защото трябвало да направя на “еди-кой-си” нещо си, защото той е решил, че е дребно и е единствен на света и точно аз трябва да му свърша работа, точно когато мен ме боли глава или работя друго.

И така, развеждам се с първата си любов. До тук бях. Разбира се, служебните отношения си остават – парите винаги са били нужни преди, нужни са сега, ще бъдат нужни и за в бъдеще. Съжалявам, мили “приятели”. Отнемам правото на другите да ми решават кога ще им играя по свирката, само защото сега им е тупнал тупанът. Ако не ви отговоря по телефона, значи точно сега не искам, защото си имам друга работа. Ако не ви отговоря по skype, icq или e-mail, значи че така съм решил и не нужно да ми звъните по телефона – и там няма да вдигна ако не съм на кеф. Това че са пуснати постоянно нищо не значи.

Сбогом и благодаря за рибата!

Ако материалът ви е харесал, подкрепете ме.

Змиеносец

БТВ отново търсят сензацията. Ексхумираха тема на повече от сто години. “Съзвездие или зодия е Змиеносец?” Съзвездие е, разбира се. Зодия ли е? Не е зодия. Преди години четох причините защо това съзвездие не включено в зодиакалните, ама старост нерадост – вече не помня. На който му е интересно – гугъл ще му помогне. Факт е, че то е в еклиптиката. И все пак защо не е зодиакално съзвездие? Защото на съвременните астролози така им е изгодно. Защо? Защото са тъпи като банаджийски налъми. Вместо да се запъват като магаре на мост и да отричат очевидното и неоспоримото, трябва да си седнат на гъзовете и да разтегнат наново всичките локуми, разтягани до сега. Нищо работа. Ама то трябва акъл. Е, тук ударихме на камък. :mrgreen: Много е лесно да ползваш чужд труд и да правиш хороскопи без да влагаш никакви средства. Даже има готови програми за целта. Защо да не изкараме някой лев на гърба на лековерните…

Бедните да го духат. 😀

Ако материалът ви е харесал, подкрепете ме.

Алкохол по Нова (година)

Неусетно се изтърколи и 2010та. Утре е последният ден. Вдъхновен от Лонги, и аз мисля да дам няколко съвета.

Най-важно правило! Глава боли от две неща – или от голямо количество или от некачествен алкохол.

Всичко останало е мижи да те лажем. Разбира се, Пеше, че глава боли от сладките питиета. Те влизат много лесно и докато се усетиш, изведнъж си вкарал две шишета и на другия ден ти е адски зле. :mrgreen:

Друго основно правило: ако сте боледували от хепатит, в никакъв случай не се насилвайте да изпиете всичкото пиене на света!

Ами, да започваме. На всички е известно, че добрата подложка преди тежката вечер просто е задължителна. По този начин няма да правите и лошо впечатление на масата, пресягайки се често към това или онова. Ако преядете, пиенето няма да върви особено, така че направете си сметка.

По време на вечерта също не прекалявайте с яденето. Няма нищо по-лошо от това сутринта да се събудиш с подут стомах, позиви за сране и препускащо в галоп сърце. Когато пиете бира или вино, водата не върви. Но не я забравяйте в никакъв случай. Пийте вода. Много вода. Не пийте безалкохолни с подсладители. Ако ви се намира сок от краставички, от туршийка или нещо от сорта – пийте от него. С пикаенето се изхвърлят много соли и те трябва да бъдат набавени обратно. Вечерта избягвайте сладкото. Не пийте шотове, не се правете на мъже и не пийте на големи глътки. Ако само мезите с леки мезета, с напредването на вечерта и консумацията на алкохол се появява пиянски глад. Обикновено се сервират ядки. Дъвчете ги внимателно и не прекалявайте, защото после ще имате чувството, че коремът ви е пълен с камъни. Приказките за мазното ги оставете за някой друг. Мазнините – това са много калории и допринасят само за тежест в стомаха. Яжте предимно салатки, ако може да са от пресни или мариновани зеленчуци. Допринасят за възстановяване на водно-солевия баланс. Разбира се, не изоставяйте и месото, но пак казвам – не прекалявайте!  Въпреки, че е по-засищащо, опитайте да се водите от правилото да не смесвате месо с картофи, ориз или боб. Не яжте хляб или нека да е препечен. Ако се чудите какво да пиете, то най-добрият избор е бирата като най-слабо алкохолна. От нея много се пикае, но вероятността да се напие човек до края на вечерта е по-малка. Следва виното и накрая са концентратите. Ако пиете коктейли, старайте се да не прекалявате, защото много лесно влизат и трудно усещаш кога изпускаш юздите.

Не молете гаджето да ви каже да спрете когато види, че вече изпускате конците. Това ще ви настърви допълнително. По-добре уж спонтанно да каже, че и се спи/боли глава и т.н. оправдание и да поиска да си ходите.

Ако ви се повръща, повърнете. Алкохолът отдавна е резорбиран в кръвта и няма да изтрезнеете в никакъв случай. Но пък няма да ви е тежко на стомаха. Изплакнете си устата, изплакнете си носа. Пийте вода. По възможност се приберете пеша. Ако сте в състояние, правете секс. Но внимателно, за да не нараните половинката. И не прекалявайте. Ако не можете да свършите, по-добре я помолете да ви свърши на ръка или още по-добре – оставете за другия ден.  😀

Като се приберете вкъщи, не яжте допълнително, не си допивайте. Ако смятате да си лягате, не пийте повече вода. Душът помага. Хем ще измиете миризмата на цигари, хем ще се ободрите.  Ако ви се сере – серете, ако ви се пикае – пикайте. Разбира се, че недоспиването е враг номер едно. Затова се постарайте да приключите колкото се може по-рано. Спуснете всички щори, затъмнете максимално. Ако ви остават по-малко от 2 часа за сън, не лягайте. Ако са повече – дремнете, ще ви помогне. Изключете всички телефони, изключете звуците на компютъра. Изключете звънеца. До леглото сложете шише или чаша с вода, за да не се налага да ставате и да се разсъните ако ви се допие.

На другия ден. Ох, на другия ден… Очи тъмнеят, глава се люшка, уста проклина цяла вселена! Ставане, пикане, сране, душ. Ако сте преяли  освен препили, сърцето ви ще изхвръкне. Затова – внимателно. Зелевата чорба е идеално средство за прочистване на организма. Имайте предвид, че най-често се хваща дрисня от нея. Изпиването на литър ще ви накара да изсерете почти цялото погълнато количество храна. Шкембе чорбата помага толкова, колкото ще помогне нормална закуска. Ако ви се яде – яжте. Ако ви е тежко – внимателно с храната. Пийте айрян. С малко сол. Купете си буркан стерилизирани краставички и изпийте колкото можете от сока. Изяжте един цял шоколад. Може и кутия хубави шоколадови бонбони – на грамаж са пак толкова. Помагат – пробвано е. Казват, че алка зелцер помага. На едни да, на други не. Зависи от човека. Заслужава си да се пробва – 2 таблетки в чаша вода. Пийте прясно изцеден сок от портокал. 3 портокала дават една водна чаша сок. Изпийте я. Ако ви се пие кафе – пийте. Ако ви “лупа сърцето”, по-добре недейте. Кофеинът ободрява.  Пийте го с вода, много вода. Помага и таблетка разтворими витамини. Предимно магнезий и витамини от групата Б. В аптеките продават  Силимарин. Познато е  и като Карзил. То е за очистване на черния дроб. Две капсули сутрин и една следобед.

Като се пооправите, ако има възможност правете секс. Чекия не помага. 😀 Старайте се да сте активната страна.  Помага повече от обикновено вървене по улицата пеша. Качването на стълби също върши добра работа.

Най-важното – знайте си мярката. 😀

От мен – приятно изкарване на новогодишните празници и по-внимателно с пиенето! Наблегнете на секса. От него глава не боли. 😉

Ако материалът ви е харесал, подкрепете ме.

На Коледа не се случват чудеса…

Казват, че първата лъжа с която се сблъскваме това е биберонът. Следващата по значимост за мен лъжа е Дядо Мраз, сега Дядо Коледа. Но децата са малки, трябва им стимул да бъдат послушни.

За съжаление идеята за свети Николай е опорочена до немай къде. Отдавна вече не е тайна, че червения цвят на добрия старец е подарен от Кока Кола. Всички виждаме колко нахални и досадни стават рекламите. Особено по детските канали. Тъпи до безобразие играчки, на безбожни цени. “На Коледа стават чудеса”. Стават, ама друг път. Купете си 6 продукта на Кока Кола, на стойност 12 кинта, за да получите камионче за няма и 4лв. Купете си супер модерен телефон за 18лв. на месец, но с договор за две години. Че той ще стане демоде още напролет – голяма работа. Нали ще го плащаш 2 години.

Хипермаркетите пуснат коледните промоции. Клише е, но ще го кажа – на нас ни трябват 10-тина продукта. Но като влезем, ще накупим още 50 ненужни, само щото те са по-евтини. Такава е човешката природа. Глупава и лакома. Ще се заредим като за свършека на света. Нищо, че стомахът ни е един и не побира кой знае колко. Какво пък. Останалото ще го изядем на другия ден. Е, те са три почивни дни. Добре де, ще се развали. Голяма работа, то пък колко ли пари струва…

А какво е празник без подаръци? Първо избираме за най-малките. Напоследък магазините се напълниха с некачествени боклуци за малко по-малко пари от оригиналите. Разбира се, не всеки може да си позволи да купи играчка за >50лв. Макар и за Коледа. Изваждаш 20лв. и ги даваш за лъскава опаковка, обикновено надписана на китайски и английски. Най-лошото е когато хлапето я отвори и вътре види изкривена пластмаса, липсващи или непасващи си части. Сърцето ти се къса, че или нямаш толкова пари за нещо по-истинско или пък в шибания ти град/село няма хубав магазин. Проклинаш производители, проклинаш и Комисията за защита на потребителя, че е допуснала това да се случи. Ще кажат – за толкова пари – толкова. Не е така. След като нещо се продава, то трябва да изпълнява функциите си. Добре, че децата лесно прощават и бързо им минава. Ами възрастните? Цяла година се карат и се гледат на кръв, цяла година дори не си казват едно “добро утро”, не си пожелават една “лека нощ”. Мъжете не се сещат за едно цветенце. Жените не се сещат… хайде, ще си премълча. Но сега е Коледа и е време за примирие. Същото ще се случи на 14ти февруари и на 8ми март.

Ами постите? Яж и пий на корем, нали ще има пости. Ще постим и ще се оправим.  То е много хубаво за пречистване на организма. Обаче сланините, трупани с месеци, не се стопяват с 2-3 седмици глад. За съжаление. Ще правим секс с чужди половинки, ще нагрубяваме своите, ще бием децата, ще се караме със съседите, ще се държим грубо. Но ще се пречестим и всичко ще ни е простено. Господ всичко прощава. По време на такива празници в църквите е пълно с народ. Понеже навсякъде ги облива спам за текущия празник, всички го знаят. Но хвани някого на улицата след 3 месеца и го попитай каква е разликата между Великден и Коледа и какво се е случило на единия или другия празник, дали и половината ще го знаят. Дали и 1/10 ще знаят разликата между Христос и Бог. Обаче в църквата са на първия ред. Щото е модерно, нали.

Стигаме до коледните елхи. С тях празничната атмосфера влиза в домовете ни. Честта се пада на най-малките – да се намират на работа и да не пречат поне за час време. 😀 Обаче нали сме ЕКО, БИО и нам си кво, вече всички говорим, че не бива да се секат живи дръвчета, а по-добре да си купим посадено в саксия. Е, по-скъпо е, но нали с течение на времето ще се изплати. А пък и така не навреждаме на природата… Не навреждаме, ама и не помагаме. Каква е истината? Ела в саксия не може да живее. Не повече от няколко месеца. Ако нямаме двор да я насадим, най-късно напролет дръвчето вече е заминало. И това са поредните 30-50лв. дадени за тоя, що клати гората. Ще кажете – ама не е добре да се секат живи дръвчета. Ха! Напоследък вече е забранено безразборното сечене и се наказва строго от закона. Елите, които се продават по пазарите са донесени от разсадници, специално предназначени за целта. Както свинското и телешкото, което ядем – животните не са хванати от гората, а са специално отгледани за целта.  Така всяка година на мястото на отсечените дръвчета се засаждат нови, които ще станат готови след няколко години. И като се замислим кое е по-добре? Ако наистина милеем за природата – да си купим пластмасова.

Надявам се от всичкото това писане да не лъха песимизъм. Аз съм оптимист, но се старая да не живея според общовалидните правила. Съобразявам се с тях, но си гледам моя живот. Затова яжте, пийте и се веселете все едно няма да има утре. Но винаги си оставяйте по една сламка, за която да се хванете ако все пак утре дойде. 😉

Честита Коледа!

Ако материалът ви е харесал, подкрепете ме.

Аз знам къде си ти в момента!

Забелязахте ли новата екстра на гугъл? Вляво е изписано местоположението ви. Не знам при вас, ама при мен позна – Пазарджик. Рече и отсече. Понеже не се ентусиазирах много, рекох да погледна какви са ги надробили.

Местоположение
цитат от гугъл

Да, можеш да сложиш Турну Мъгуреле ако искаш, но ТЕ знаят къде се намираш! Еле пък ако имаш телефонче с джипиесче, не дай си Боже и андроидче, направо си в кереча. Но и да нямаш. Търсил си “как се прави бомба”.  И в новините се заговаря, че пред сградата на съда са намерили бомба. А гугъл знае и кой е човекът. 😉 Имаш хемороиди. Гугъл решава точно кой лекар да ти предложи, защото знае къде си. Ама не искам – той е гей! – Няма не искам!

Да ви е честито зараждането на Скайнет!

Има една хубава руска статия на тема гугъл. Ще я преведа ако намеря време. http://nnm.ru/blogs/shamba/gugol_ili_paranoyya/

Ако материалът ви е харесал, подкрепете ме.

Как да правим реални пари от интернет

Звучи примамливо, нали? Обикновено се предлага регистрация в разни сайтове с пирамидална структура, безкрайни кликове, безкрайни спамове с цел привличане на нови рибки. Някои от тия сайтове наистина пращат пари, но сумите са нищожни за отделеното време.

Аз няма да ви карам да правите такива неща. Много по-лесно е отколкото си мислите.

Знаем, че wordpress е много добре написан и търсачките много го кльопат. Харесваме си едно име за домейн. Да речем “top-bulgarian-news.com”. Регистрираме го и си купуваме хостинг. Там си инсталираме уордпрес. Обикновено някои хостинг фирми го предлагат във вариант “1 click install”. Избираме и по-интересен облик (skin).

Големите информационни сайтове ги знаем – фокус нюз,нюз.бг, дневник, стандарт и да не ги изброявам всичките. Правим няколко различни категории, където ще се групират отделните новини. Примерно – спорт, крими, еротика, политика, жълтини и т.н. Не забравяме силата на любителските блогове. Отиваме на http://topbloglog.com/ и подреждаме блоговете по посещение. Харесваме си и от там няколко.  След това започваме да пълним нашия блог със съдържание. Копираме част от статията. Може да са първите няколко изречения, може да е част от най-интересното. Заглавието е същото като на оригинала. Във всяка новина задължително слагаме връзка към оригинала и “прочети повече”.

И воала. За нула време се изкачваме нагоре в търсенията на гугъла. За да успеете да привлечете хора да четат и коментират, ходете по чуждите блогове и пускайте по някое положително настроено коментарче. Хората обичат да ги хвалят и се отплащат за похвалата. Регистрирайте се и в различни форуми, като според политиката им си сложете сайта в подписа. Пускайте тематични коментари. Много посетители си нямат работа и цъкат по връзките. 🙂

Ако нещата потръгнат добре, можете да сложите реклами с адсенз на гугъл. Дават стотинки, но поне дават. Май има и подобни български фирми – не знам. Можете да опитате да привлечете и други рекламодатели. Но целта е друга. След като наберете сила, към вас могат да проявят интерес по-големи фирми и да ви предложат да ви купят сайта. Е, това е чисто хипотетично, но е напълно възможно, стига да успеете да се представите добре. Ще се наложи да наемете човек, който да ви напише собствен сайт или поне плъгини за повече екстри. Ще се наложи да смените облика на сайта.

Успех на всички!

Забележка: Написаното по-горе е чиста теория и не обещавам на никой, че при следване на всички стъпки ще забогатее. Бързо и веднага. Целта ми не е и да обидя никого, защото вероятно ще има засегнати. Не, не става дума за вас. 😉

Ако материалът ви е харесал, подкрепете ме.

Ново 10

Гледам, че от известно време някакъв или нещо рови из моя сайт, копира съдържание и слага връзки към оригинала. Погледнах – връзките са към novo10.com. Погледнах и сайта – копие на идеята на свейо, нйет, само дето автоматизирано събира новините през rss-а. Май. Всъщност, дреме ми оная работа. И като гледам, май ще са поредните, които ще натрупат точки за сметка на истинските автори, а после вероятно ще се продадат я на нетинфо, я на някой друг. Не завиждам. Само ме е яд, че за благодарност поне да не бяха сложили rel=”external nofollow”. Накратко – не подкрепям.

Ако материалът ви е харесал, подкрепете ме.

На море като на море

Преди почти месец се прибрах от командировка. Та да споделя малко впечатления.

Морето – мечтата на всички провинциалисти (справка: Хемингуей). Събираме пари цяла зима, за да ги изхарчим безразсъдно за седмица или две. Но пък трябва и да се почива.

Градът е Бургас. Като цяло ми хареса. Чист град, но странно, че кошчетата бяха малко.  Спретнат център с много хубава централна улица. Единствено не ме радваше високата влажност. Но големите дървета компенсираха с дебелата си сянка.

Първото посещение на плажа беше в началото на май. – Мамооо!!!… Такава мръсотия има само в мангал махала в Пазарджик. Фас до фаса, чашка до чашката, а до нея полетиленова торбичка. Хартийките и опаковките от закуски, чипсове и сладоледи – отделно. Явно после някой ги беше почистил, щото като отидох след 2 седмици всичко изглеждаше повече от чудесно. Е, ама българинът не е свикнал да му е чисто и хубаво. Майка с детето сядат, ядат сладолед и опаковката бива оставяна до тях. Разбира се, след като си тръгнат, никой не я носи до кошчето. Ама трябва ли? Леля на средна възраст пуши цигара. Цигарата свършва, лелята я натиска в пясъка и там я оставя. Ама май само на мен ми правят впечатление тези неща.

След като се постопли малко времето, започнах да ходя сутрин на плаж да се попека. Зер – на море съм, да се прибера бял. Грехота. По съвет на приятелка, първия ден станах в 7 и се засилих директно натам. Температурата все още беше ниска, а пясъкът влажен. Слънцето беше ниско над хоризонта. Но на мен това ми и трябваше – както съм беличък, ако се метна в големите жеги, щеше да стане страшно. На плажа имаше много малко хора. И повечето от тях бяха бабички. И повечето от тях бяха облечени. Явно бяха дошли да дишат йодни пари. 😀 Наблизо имаше две скици. Облечени с новички дрешки – като за сватба (или погребение). Едната беше с шапка, а другата с найлонова торбичка на главата. Към 8 взеха да се ръчкат и си тръгнаха. И понеже все още сме в началото на сезона, през седмицата има предимно местни жители. Най-често възрастни хора с внучетата си. И настава една веселба… – Иванчо, не влизай в морето! – Петърчо, гледай какво направи! Засипа ме цялата с пясък! – Даянке, виж как си легнала – главата на слънце, дупето под чадъра.  И т.н. Най-големият цирк беше една леля с цици колкото моята глава, и с две деца. Малкото беше кошмарът на всички майки. Тя си говои, то изобщо не я ебава. Даде му кофичка и лопатка да си играе. Взе ги и отиде на 10 метра от нея. След половинчасово увещание, хлапето се върна. Гребна пясък и го изсипа в чантата със закуските. Последваха викове и крясъци, изтърсване и опит за изяждане. Успокоиха се за известно време. След малко на нашия герой му се припика. Лелята му посочи да пикае на 3-4 метра, към края на плажа. Той замина на там, обаче явно не стана работата. Ей го, иде. Хвана си пишката, насочи я към багажа и изгаси пожара с кеф. Майка му побесня. 😀

Напоследък все повече се говори за глобално затопляне, изтъняване на озоновия слой и още една камара подобни сложни теми, далечни за простия мозък, но пък модерни и позволяващи дълго разтягане на локуми в убиване на времето докато сланините се топят на припека. Най-често слушаната фраза:

– Ми да. То слънцето не е както беше преди години.

Ми не е. Как ша е, като всичко (просто) живо иска да почернее ако може за един ден. Не, че и аз не я направих веднъж тая глупост. Но резултатът не закъснява – или ставаш червен като горящ въглен или яко омазан с крем, вечерта си по-бял от сутринта. После слънцето е виновно, че не е като в доброто старо време. Или кремът е менте. От мазила не разбирам и нямам представа що са такива лайна, но веднага след като влезеш във водата, всичко се измива. Като излезеш, трябва да се мажеш отново. Понеже, нали. Всъщност, отговорът е близък до ума – за да ги изразходваш по-бързо и да си купиш пак. В резултат на тая алчност, водата в близост до брега е цялата мазна. Ама много мазна. Та, ако си забравите плажното масло, не е страшно. Събличате се, влизате на плиткото, наплисквате се и всичко е точно. Е, факторът е универсален, ама поне е без пари. 😀

От ден на ден, плажът се пълнеше все повече и повече. Докато имаше само стари бабички, лека полека започнаха да прииждат всякакви полове и възрасти. Когато са с дрешки, не прави впечатление, но когато са по бански, много от жените представляват грозна картинка. Съжалявам, дами. Не външният вид е от значение при общуването, но пък ние не сме слепи и имаме усет към хубавото. Целулитни дупета като марсиански пейзаж, стрии като ресни против мухи, задници като пълната луна. Вървят щерка и майка. Ами тя, майката, по-хубава от щерката! И това като започнеш от 4-5 годишни деца, та до възрастни лели. Ей, вземайте се в ръце!

Смеех се, че доста от хората идваха на плажа с храна, достатъчна за цял взвод. Първата им работа след като се натопят във водата беше да седнат на кърпата, да отворят дисагите и да почнат да се тъпчат. Лудница някаква. И слаби и дебели. И млади и стари. Обаче в очите ми се наби, че това го правеха предимно жените.

Поредният плаж. Излязох от водата и си легнах по гръб. Усещайки църцоренето на препържената мазнина, се обърнах по корем. Отварям бавно очи и какво да видя. Две големи… срамни устни ме гледат усмихнато. 😀 Места имаше колкото щеш, но две момичета решили да застанат точно над мен. Тази, която ми беше срещу главата, имаше страхотно почерняло от слънцето тяло. И срамните устни бяха черни. Страхотен черен бански с долнище тип прашки. Коремче с “плочки”, приятно лице. Дали се беше пекла на солариум или на евин плаж, не знам, но гледката беше прекрасна.  Другата кака не искам да коментирам. Готина беше, ама имаше гадни стрии на много места и това разваляше всичката еротика.

В началото момичетата, печащи се по цици бяха много малко. По стар обичай, първи бяха по-малко красивите. Но впоследствие нещата се нормализираха и вече все по-хубави момичета излагаха прелестите на показ.

Цените бяха повече от прилични. Разбира се, имаше космически изцепки, но явно са се усетили, че “ден година храни” вече не минава. Харесахме си едно заведение на плажа, до самия бряг. Там цената на голяма Шуменско беше 1,80лв. Голяма, прекрасна порция цаца – 2лв. Голяма принцеса – 1лв. Истински фреш, по избор портокал или грейпфрут, а може и смесен – 2лв. 200мл, както си му е редът. Кафенце с някакъв кекс – 2лв. Елате ми ги покажете в Пазарджик тия цени. Друг път. Та да му направя малко реклама. Заведението е ПокоЛоко и е преди “капаните”. Другите цени бяха сериозни. Предполагам, че евтини са най-вървежните неща. Много мъдър ход от тяхна страна.

Не пропуснах и голямото ежегодно изложение за цветя, наречено Флора. Много ми хареса. Впоследствие се оказа, че ниските цени бяха на местните, бургаски фирми. Всички останали продаваха както в обикновен магазин. Но за всеки влак си има пътници.

И така. Проектът е почти изпълнен. Аз отново съм в Пазарджик. Смотан и готин. Мой роден град. 🙂

Ако материалът ви е харесал, подкрепете ме.

Салам сервилат

Тъпите реклами се опитват всячески да ни втълпят как като си купим нещо в лъскава опаковка, ще ядем вкуса на нашето детство. Облъчват ни с лъжи и измами. И някои хора, разбира се, купуват. Зер, може да е истина. Е, производителите вероятно на това разчитат.

Поредните редки лайна – Салам сервилат с марка Пендар. Понеже лайната са отвратителни, като си купиш едно, дават второ бонус.

Не съм го купил аз. Просто имах възможността да го опитам. Добре, че имаше къде бързо да го изплюя. Погледнах етикета – съдържаше цялата менделеева таблица и още 100 неоткрити химични елемента. Само месо нямаше вътре.

Да ви е сладко!

П.п. Утре ще видя дали котките ще го харесат. Макар, че много се съмнявам.

Ако материалът ви е харесал, подкрепете ме.

Колко работят държавните служители в България

Вчера видях при колегите от македонския форум за акваристика интересна статистика, която до голяма степен е валидна и за тук. Ето я, като данните са коригирани за България.

104 дни - общо съботи и недели
 22 дни - годишен платен отпуск (20 + 2 ако работникът има дете)
 12 дни - църковни и официални празници
  6 дни - когато се отработват почивните покрай празниците
 10 дни - (поне) годишно отсъствие заради болест
  6 дни - когато се води на работа, но шефът го е пуснал
---------
160 дни неработни от 365 за годината.

Това на практика означава, че работят през ден. И после се оплакват, че им било тежко. И аз искам така. 😀

Ако материалът ви е харесал, подкрепете ме.