Category Archives: Прозрения

Пак за читанката

Пирати, анархисти, ще ги изкарат и наркопласьори още малко. Издателите и преводачите търпели загуба за милиони. И в същото време продават книги заедно с тоалетната хартия (вестниците си). Те не ощетяват ли държавата като продават без ДДС? Не ощетяват ли другите издателства като им подбиват цените? Ама важното е да имаш пари и да платиш на когото трябва.

А малоумните журналисти от в-к Монитор не ща да коментирам. Тяхната статия прилича на това, което би се получило ако баба ми, лека и пръст,  би написала като коментар как се прави операция при язва на стомаха. 😀

П.п. Направих лека редакция, че бях написал глупост.

Ако материалът ви е харесал, подкрепете ме.

Тъпо

Вече всички разбраха за читанката. Много ми е интересно, на тия шефове дали не им става неудобно от народа така да харчат парите му в борба срещу вятърните мелници.  Преди – показна акция срещу онлайн.бг, после замунда, арена. Посегнаха на безмонитор.ком,  а сега и срещу читанката.

Най-много ме е яд, че в 3/4 от медиите заглавията и текстовете на новината бяха подвеждащи. Всичките бяха в стил “нелегална търговия на книги онлайн”. И обикновените хорица, незапознати с материала, викат – Брееееййй, дееееба и пиратите му. Ако им, нека им. А всъщност, книгите са оставени там безплатно.

Въпреки, че не съм от ученолюбивите и книги много не чета, нямам против да дам 2-3-5лв. за да си сваля законно някое произведение. Но факт е, че нямаме такава възможност.  Вярвам, че пичовете ще си намерят добри адвокати и ще бъдат оправдани. Ако изобщо се стигне до дело. А лешоядите да бяха платили на когото трябва, за да прокарат закон за онлайн търговията с книги, вместо да правят такива простотии. Нищо, надявам се да не спят спокойно.

Ако материалът ви е харесал, подкрепете ме.

Машала – снимките

Във вчерашния репортаж за кофти ремонтирания бул. Княгиня Мария Луиза писах, че няма  да има снимки. Сутринта бях в добро настроение, а и времето беше хубаво, та щракнах малко за доказателство и визуална представа на мизерията.

Ако материалът ви е харесал, подкрепете ме.

Машала!

Един ден учителката на Иванчо казала на децата, че на следващия ден ще им дойде на гости майор Милев. За домашно им казала всеки да измисли изречение, в което всички думи да започват с М и да е свързано с майор Милев.
На другия ден всички вдигали ръка и искали да кажат своето изречение. Иванчо също вдигал ръка, но учителката не искала да го вдигне защото говорел много мърсотии. Първо вдигнала Марийка.
– Москва. Майор Милев марширува. Маршал Макаров: Молодец, майор Милев, молодец.
Майор Милев много харесал изречението. След това станал Петърчо.
– Манхатън. Мъгла. Майор Милев мъчи мафията. Мафията: Милост, майор Милев, милост.
Майор Милев харесал много и това изречение. Направило му впечатление колко е активен Иванчо и помолил учителката да го вдигне. Иванчо:
– Мала Азия. Мараня. Майор Милев млещи мазен минет на махараджата. Махараджата: Машала, майор Милев, машала.

Наскоро ремонтираха бул. Мария Луиза. Направиха го чисто нов. Машала! Всичко е хубаво, ама не съвсем. За пешеходците отново никой не помисли.

Тротоарът откъм Канала е широк колкото да мине сам човек. Където има дървета е още по-тесен.

От другата страна, в участъка между Цар Шишман и Завоя на Черна, минава точно под терасите на блоковете. Няма смисъл да разправям какво ще стане лятото, когато се мият тераси, простират се дрехи, а цървулите хвърлят фасове, изсипват пепелници и се мятат ползвани презервативи през отворените прозорци. За да има тръпка сега, покривите текат. Текат, ама яката. В дъждовно време не можеш да минеш без да се оплискаш или да ти влезе вода в гърба. А като замръзне, ледените висулки с кеф ти вдигнат адреналина.

Машала на тоя проектант, машала!

Под трите блока срещу Капаците има фитнес салон. Хората, чиито мускули са повече от мозъка, обикновено спират напряко на местата за паркиране, качвайки удобно автомобилите си върху половината или направо върху целия тротоар.  Има една пешеходна пътека. Ама само теоретично я има. Късмет е да я завариш свободна. Около нея са предвидени две паркоместа за инвалиди. Леле, горещ ветер… И като застанеш да изчакаш, за да минеш отсреща, идващите кретени чак светкат и бибиткат, щото си застанал на пътеката и им пречиш да паркират на свободното място. Машала!

Пак там има и магазин за вътрешно обзавеждане и по-нататък фирма за алуминиева дограма. Е как така се случва, че почти винаги, когато аз минавам, поне пред едното от двете се извършва товаро-разтоварна дейност. Разбира се, направо на тротоара. Да не забравим и кафето с детския кът пред първия блок. Цените са високи и са стимул за демонстрация на благоприличие. По IQ посетителите му са конкуренция на посетителите на фитнес салона. Иначе казано – по паркирането ще ги познаете. 😀

За какво щях да разправям. Аха. Нали заваля сняг, таковата. Почистиха улицата, разбира се. 😀 Ама тротоарите – не. На кой му пука, по дяволите. Човек има три възможности: 1. Да върви през натрупания сняг от страната на Канала; 2. Да върви под капещите покриви и възможните в тоя студ висулки ; 3. Да тръгне по улицата. Като че ли третият вариант е най-приемлив. Него избрах. Видях, че има още доста като мен. Докато не се научим да летим, така ще да е. Машала!

Снимки. Снимки няма да има. 🙂

П.п. Все пак снимки има. Тук са.

Един ден учителката на Иванчо казала на децата, че на следващия ден ще им дойде на гости майор Милев. За домашно им казала всеки да измисли изречение, в което всички думи да започват с М и да е свързано с майор Милев.
На другия ден всички вдигали ръка и искали да кажат своето изречение. Иванчо също вдигал ръка, но учителката не искала да го вдигне защото говорел много мърсотии. Първо вдигнала Марийка.
– Москва. Майор Милев марширува. Маршал Макаров: Молодец, майор Милев, молодец.
Майор Милев много харесал изречението. След това станал Петърчо.
– Манхатън. Мъгла. Майор Милев мъчи мафията. Мафията: Милост, майор Милев, милост.
Майор Милев харесал много и това изречение. Направило му впечатление колко е активен Иванчо и помолил учителката да го вдигне. Иванчо:
– Мала Азия. Мараня. Майор Милев млещи мазен минет на махараджата. Махараджата: Машала, майор Милев, машала.
Ако материалът ви е харесал, подкрепете ме.

Изненада…

Вчера заваля сняг. ПуФкаф и готин. Сутринта атмосферата беше фекално жълта. Разправяха, че били песъчинки, довяни от Сахара. Беше много стоплящо в студения ден. 🙂

фекално-жълто

Валя цял ден и цяла нощ. Кога по-силно, кога по-слабо. Разбира се – изненада всички. Почистени бяха само големите булеварди. Съжалявам, че не снимах, ама късно го извадих и не ми остана време. Малките улици, като нашата, не бяха пипнати изобщо. За капак, приятел ми каза, че предупредили хората като си чистят пред къщите, да не изхвърлят снега на улица. А къде, дяволите го взели? Да си го нося в двора, а? Или да си го топя и да си го слагам на рибките. А който няма двор, който няма рибки? 😀

Голямата изненада всъщност беше доволното количество потрошени клони и, разбира се, изкъсани жици. Уж след поредния по-силен вятър правиха чистка на изсъхнали и опасни клони. Чистили са си … нали.

счупени-клони скъсани жици

От цялата тази работа най-доволни останаха няколко находчиви циганина. Нарамили лопатите, обикаляха центъра с викове – Чистиииим сняяяг! Бързо, качествено и евтино!

доволни цигани

А на гаргите им беше все едно. Те са свикнали.

замръзнала гарга

А аз ли? Аз не бях изненадан. За пореден път просто го очаквах. Знаех какво ще се случи. Няма изненада.

Ако материалът ви е харесал, подкрепете ме.

Изберете българското!

Обичам си родината. Все се надявам, че някога нещата ще се оправят и ще заживеем добре. Старая се да подкрепям родните производители.  Ако имам избор, предпочитам българското. Проблемът, разбира се, не е от днес. Но днес ми дойде в повече.

Купуваш си български продукт. Искаш да разбереш подробности. И почваш да се звериш в надписите. Зверене, ама зверско, ти казвам! Има 10тина езика, а българският е забутан нейде измежду тях. Разбира се, произведено е в EU. Хората казват – кога стана циганин, кога ти почерня задникът. Всъщност не. Made by FS. Аха, звучи чужбинско, нали. Някъде, на майната си, пише че за да разберем страната производител, трябва да видим баркода. Обаче коя цифра на какво съответства – оправяй се сам.

Ама както и да е. Продуктът е широко рекламиран. Опитваш се да разбереш дали е единият или другият вариант. Хе хе, оптимист. Никъде не пише. В описанието с дребни букви просто се намеква за идеята. Поглеждаме съдържанието – естествено, че точно това не се съдържа вътре.

Не искам да мъча ничие любопитство – става дума за дамски превръзки. Евърбел. В магазина или аптеката те питат – Памучни или копринени? Каквото и да изберете, с двата крака сте вътре. Не съдържат нито памук, нито коприна. Но се опитват да ни убедят, че едните създават усещане за памучна, а другите за копринена мекота. Или поне по това се различават двете опаковки. Никъде другаде нищо не пише.

Има още една камара такива стоки. Забелязал съм, че предимно козметичната продукция е така, качествено скрита. Гръмки надписи на английски. Нали сме тренирани и знаем какво има вътре, голям праз, че имало изисквания, имало закони. На кой му пука, по дяволите.

Техни са и Брускети Марети.  С подвеждащата реклама, дето си мислиш, че купуваш нещо италианско.  😀 Кубетите и те са техни. Ха ха, какво ли да очакваш от пържен хляб, произведен от фирма, която прави и дамски превръзки. Яко мононатриев глутамат за по-добър вкус и да сме живи и здрави. Не можаха да ме спечелят.

Преставам да подкрепям български производители, чиито продукти нямат хубави надписи на български език!

Хау. Аз казах.

Ако материалът ви е харесал, подкрепете ме.

Пролетно

Вчера беше първият хубав ден след снеговете и кишата. Излязох да платя сметките, да обядвам и да свърша едно-друго.  Времето беше просто приказно – топличко, слънчевко, само за разходка. Минах по централната улица. Голямо беше огорчението ми когато, вместо да усетя пролетен аромат, усетих миризма на пенсионери – всички бяха наизвадили дрешките от гардеробите и ухайеки на нафталин и застояло, се разхождаха доволни из центъра. Не, нямам нищо против пенсионерите, но къде е младежта? Профучаваше тук-там някоя заблудена групичка, прибирайки се от училище. И това между 3 и 4 следобеда. Ясно – младите са пред компютъра. Тревожна тенденция.

Всъщност, да. Онзи ден една млада девойка не можеше да си стои на краката. Опираше се на друго момиче. Цялата окаляна, вероятно беше пияна или дрогирана. И това пак по следобедно време.

Другото, което ме ядосва редовно пред празници, е че цялата улица е преградена от досадни лелки, тикайки едва ли не в носа ти традиционни мартеници и кичозни боклуци. 🙁 Не искам да ме задушават! Искам да си вървя спокойно по улицата, без да ми предлагат каквото и да е. Аз имам достатъчно разум, за да реша какво ми харесва и какво ще избера.

Ако материалът ви е харесал, подкрепете ме.

Здравей!

УсмивкаЗдравей!

Колко често употребявате тази мила дума в ежедневието си? Идвайки на работа днес, поздравихте ли някой по пътя? Та макар и с намигане, с кимване с глава или просто помахахте ли? Спомнете си за първия телефонен разговор. Сетихте ли се да поздравите? А вас поздравиха ли ви?

Колко по-лесно е да сведем главата и да гледаме шумата и мръсотията, да зареем празен поглед в сивото пространство или да да изстреляме като с картечница проблемите си вместо да се усмихнем на човека отсреща и да го поздравим.

Не го правете! Поздравявайте и се усмихвайте! Олеква и човек се чувства по-добре.

Ако материалът ви е харесал, подкрепете ме.