Вчера видях при колегите от македонския форум за акваристика интересна статистика, която до голяма степен е валидна и за тук. Ето я, като данните са коригирани за България.

104 дни - общо съботи и недели
 22 дни - годишен платен отпуск (20 + 2 ако работникът има дете)
 12 дни - църковни и официални празници
  6 дни - когато се отработват почивните покрай празниците
 10 дни - (поне) годишно отсъствие заради болест
  6 дни - когато се води на работа, но шефът го е пуснал
---------
160 дни неработни от 365 за годината.

Това на практика означава, че работят през ден. И после се оплакват, че им било тежко. И аз искам така. 😀

Пирати, анархисти, ще ги изкарат и наркопласьори още малко. Издателите и преводачите търпели загуба за милиони. И в същото време продават книги заедно с тоалетната хартия (вестниците си). Те не ощетяват ли държавата като продават без ДДС? Не ощетяват ли другите издателства като им подбиват цените? Ама важното е да имаш пари и да платиш на когото трябва.

А малоумните журналисти от в-к Монитор не ща да коментирам. Тяхната статия прилича на това, което би се получило ако баба ми, лека и пръст,  би написала като коментар как се прави операция при язва на стомаха. 😀

П.п. Направих лека редакция, че бях написал глупост.

Във вчерашния репортаж за кофти ремонтирания бул. Княгиня Мария Луиза писах, че няма  да има снимки. Сутринта бях в добро настроение, а и времето беше хубаво, та щракнах малко за доказателство и визуална представа на мизерията.

Един ден учителката на Иванчо казала на децата, че на следващия ден ще им дойде на гости майор Милев. За домашно им казала всеки да измисли изречение, в което всички думи да започват с М и да е свързано с майор Милев.
На другия ден всички вдигали ръка и искали да кажат своето изречение. Иванчо също вдигал ръка, но учителката не искала да го вдигне защото говорел много мърсотии. Първо вдигнала Марийка.
– Москва. Майор Милев марширува. Маршал Макаров: Молодец, майор Милев, молодец.
Майор Милев много харесал изречението. След това станал Петърчо.
– Манхатън. Мъгла. Майор Милев мъчи мафията. Мафията: Милост, майор Милев, милост.
Майор Милев харесал много и това изречение. Направило му впечатление колко е активен Иванчо и помолил учителката да го вдигне. Иванчо:
– Мала Азия. Мараня. Майор Милев млещи мазен минет на махараджата. Махараджата: Машала, майор Милев, машала.

Наскоро ремонтираха бул. Мария Луиза. Направиха го чисто нов. Машала! Всичко е хубаво, ама не съвсем. За пешеходците отново никой не помисли.

Тротоарът откъм Канала е широк колкото да мине сам човек. Където има дървета е още по-тесен.

От другата страна, в участъка между Цар Шишман и Завоя на Черна, минава точно под терасите на блоковете. Няма смисъл да разправям какво ще стане лятото, когато се мият тераси, простират се дрехи, а цървулите хвърлят фасове, изсипват пепелници и се мятат ползвани презервативи през отворените прозорци. За да има тръпка сега, покривите текат. Текат, ама яката. В дъждовно време не можеш да минеш без да се оплискаш или да ти влезе вода в гърба. А като замръзне, ледените висулки с кеф ти вдигнат адреналина.

Машала на тоя проектант, машала!

Под трите блока срещу Капаците има фитнес салон. Хората, чиито мускули са повече от мозъка, обикновено спират напряко на местата за паркиране, качвайки удобно автомобилите си върху половината или направо върху целия тротоар.  Има една пешеходна пътека. Ама само теоретично я има. Късмет е да я завариш свободна. Около нея са предвидени две паркоместа за инвалиди. Леле, горещ ветер… И като застанеш да изчакаш, за да минеш отсреща, идващите кретени чак светкат и бибиткат, щото си застанал на пътеката и им пречиш да паркират на свободното място. Машала!

Пак там има и магазин за вътрешно обзавеждане и по-нататък фирма за алуминиева дограма. Е как така се случва, че почти винаги, когато аз минавам, поне пред едното от двете се извършва товаро-разтоварна дейност. Разбира се, направо на тротоара. Да не забравим и кафето с детския кът пред първия блок. Цените са високи и са стимул за демонстрация на благоприличие. По IQ посетителите му са конкуренция на посетителите на фитнес салона. Иначе казано – по паркирането ще ги познаете. 😀

За какво щях да разправям. Аха. Нали заваля сняг, таковата. Почистиха улицата, разбира се. 😀 Ама тротоарите – не. На кой му пука, по дяволите. Човек има три възможности: 1. Да върви през натрупания сняг от страната на Канала; 2. Да върви под капещите покриви и възможните в тоя студ висулки ; 3. Да тръгне по улицата. Като че ли третият вариант е най-приемлив. Него избрах. Видях, че има още доста като мен. Докато не се научим да летим, така ще да е. Машала!

Снимки. Снимки няма да има. 🙂

П.п. Все пак снимки има. Тук са.

Здравей!

Колко често употребявате тази мила дума в ежедневието си? Идвайки на работа днес, поздравихте ли някой по пътя? Та макар и с намигане, с кимване с глава или просто помахахте ли? Спомнете си за първия телефонен разговор. Сетихте ли се да поздравите? А вас поздравиха ли ви?

Колко по-лесно е да сведем главата и да гледаме шумата и мръсотията, да зареем празен поглед в сивото пространство или да да изстреляме като с картечница проблемите си вместо да се усмихнем на човека отсреща и да го поздравим.

Не го правете! Поздравявайте и се усмихвайте! Олеква и човек се чувства по-добре.